Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Ендийн му даде номера на една пощенска кутия, която сутринта запази на името на Уолтър Харис, и обеща да се обади незабавно в Цюрих да преведат двете суми от по 5 000 лири на името на Кийт Браун в Люксембург и Хамбург.
Големия Джони Дюпре се обади от лондонското летище в пет часа. Неговият преход беше най-дълъг. Предния ден летя от Кейптаун до Йоханесбург, където преспа в хотел „Холидей Ин“. После взе дългия полет на Южноафриканските авиолинии през Луанда в португалска Ангола със спирка на остров Ила до Сол. Този маршрут избягваше въздушното пространство над всички черни африкански държави. Шанън му нареди да вземе такси до апартамента.
После се обади на останалите трима наемници и също им заповяда да дойдат там.
В шест часа групата се събра за втори път. Прегърнаха се с южноафриканеца и изслушаха мълчаливо същата информация, която Шанън им даде предната вечер. Когато разбра какви са условията, Джони разцъфна.
— Значи пак ще се бием. Пиши ме вътре, Кат.
— Юнак. Виж сега какво искам от теб. Оставаш тук в Лондон и си намираш малък едностаен апартамент. Утре заедно ще потърсим. Ще прегледаме „Ивнинг Стандарт“ и до вечерта ще ти уредим някое местенце. Ти ще купиш дрехите. Трябват ни петдесет фланелки, петдесет чифта долни гащета, петдесет чифта леки найлонови чорапи. Плюс по един резервен чифт за всеки, значи всичко сто. После ще ти дам целия списък. Освен това петдесет чифта бойни панталони. За горнища петдесет бойни якета с цип отпред и със същия маскировъчен цвят като панталоните. Можеш да ги купиш съвсем свободно от някой туристически, спортен магазин или от магазин за военна екипировка. Сега вече и хипитата се разкарват из града с маскировъчни униформи. Да не говорим за ловците в провинцията. Фланелките, чорапите и долните гащета можеш да вземеш от едно и също място, но панталоните и якетата ще купиш от различни магазини. Ще ни трябват също петдесет зелени барети и петдесет чифта ботуши. Панталоните да са размер „L“. Ако трябва, после ще ги скъсим. Половината якета да са размер „L“, другата половина „М“. Ботушите ще купиш от някой магазин за туристически стоки. Не искам да са от тежките армейски ботуши. Трябват ми непромокаеми зелени брезентови с връзки отпред. А сега снаряжението. Ще вземеш петдесет колана, сумки за муниции, раници и туристически самари — от онези с леката тръбна конструкция. Те могат да се пригодят за снарядите на базуките. И накрая петдесет леки найлонови спални чувала. Ясно ли е? После ще ти дам всичко написано.
Дюпре кимна.
— Ясно. Колко ще струва всичко това?
— Около хиляда лири. Сега чуй как точно ще купиш нещата. Ще вземеш телефонния указател „Жълтите страници“ и от раздела „Държавни магазини“ ще си извадиш няколко адреса. Ще купиш якетата, панталоните, коланите, баретите, раниците, самарите и ботушите от различни магазини. Плащаш в брой и веднага прибираш закупената стока. Не давай истинското си име — в случай че някой въобще те попита — и не оставяй истинския си адрес. Когато свършиш с покупките, остави нещата в някой обикновен склад, опаковай ги в сандъци за експедиция и се свържи с четири различни спедиторски фирми, които да работят с пратки по море. Плати им да изпратят товара на четири отделни партиди до един спедитор в Марсилия. Получател Жан-Баптист Лангароти.
— Как се казва спедиторът в Марсилия? — попита Дюпре.
— Още не знам — каза Шанън и се обърна към корсиканеца: — Жан, щом намериш човек, който да превози лодките и двигателите, ще изпратиш в Лондон две съобщения с пълното му име и адрес. Едното до мен тук в апартамента, а другото до Джони Дюпре в пощенския клон на площад „Трафалгар“ до поискване. Разбра ли?
Лангароти си записа адреса, докато Шанън превеждаше на Дюпре последните си думи.
— Значи, Джони, в близките дни ще отидеш на „Трафалгар“ и ще си уредиш нещата с пощата до поискване. После ще се отбиваш там веднъж седмично, докато пристигне писмото на Жан. Като го получиш, ще кажеш на лондонските спедитори да изпратят сандъците на спедитора в Марсилия за транспортиране през митница по море от Марсилия. Като собственик на товара ще бъде записан Лангароти. А сега по въпроса с парите. Преди малко научих, че преводът от Брюксел е пристигнал.
Дюпре подаде на Шанън самолетния си билет, а тримата европейци извадиха от джобовете си малки бележчици. Шанън взе от бюрото си четири писма до мистър Гесенс от „Кредитбанк“. И четирите имаха почти едно и също съдържание. Даваха указания на „Кредитбанк“ да преведе определена парична сума в долари от сметката на мистър Кийт Браун на сметката на мистър X.