Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
За миг ще застанем и пред постелята на добрата стара Дулчибела. Чистата съвест и здравият стомах, а също и лесното място в този изпълнен с проблеми свят благоприятстват здравия сън, затова тя спеше съвсем спокойно, загърнала невинната си плешива глава с голяма кърпа и положила върху нея къдраво нощно боне. Дебелата й и овехтяла от разлистване Библия, от която тя четеше половин дузина стихове всяка вечер, лежеше върху масичката до месинговия свещник, а върху нея бяха очилата й.
Милдред Тарнли, слаба и ъгловата фигура, лежеше с дрехите, със старата си кафява работна рокля, с бонето си, вързано с широки панделки за заетата й с много мисли глава, а изморените й нозе бяха все още обути с издраните черни чорапи. Беше готова да скочи, ако я повикат, да пъхне крака в разкривените си обуща и да се заеме със задълженията си.
В самотната си стая в пустата част на къщата високата непозната, облечена с бяла вълнена нощница, лежеше и не помръдваше.
След като Милдред Тарнли се намести сковано под завивката, я връхлетяха някои съмнения относно тази личност, спомени за отвратителното й поведение и за действията й в миналото, а също и страхове, че зловещата бяла жена не си почива в леглото си. Това опасение дотолкова се засили, че колкото и да бе изморена, Милдред не можеше да заспи. Подозрението, че боса и наострила уши, онази ужасна жена може би пипнешком се движи из къщата, накараха сърцето й да забие все по-бързо и по-бързо.
Накрая не издържаше повече, стана, запали свещта с кибритена клечка и по чорапи тръгна тихо по коридора и мина покрай стаята, където по това време Чарлс Феърфийлд пишеше писмата.
Той позна стъпките, с които ухото му беше свикнало, и не си направи труда да проверява какво е намислила тя.
И така, тихо, тихо Милдред Тарнли се озова пред вратата на неканената гостенка и се ослуша. Едва ли ще допуснете, че старата Милдред може да се разтрепери от нерви, само че тя наистина много се страхуваше от неприятната посетителка, пред чиято върховна злонамереност и неземна енергичност собственият й нрав и енергичност съществено отстъпваха. Ослуша се, но не чу никакви признаци за присъствието й. Беше ли жената там изобщо? Съвсем леко с нокътя си почука по вратата. Никакъв отговор. Сетне натисна бравата. Беше заключено.
Но дали старата кримка все още бе в стаята си, или се скиташе из къщата с кой знае какви зли помисли в главата?
Фигурата с бяла вълнена нощница беше там, лежеше на една страна, с лице към вратата, когато Милдред се приближи. Слепите й очи играеха в орбитите си, на устните й играеше усмивка, докато слушаше, и тя изви шия, за да насочи ухото си към вратата. Все още бе будна, както и самата Милдред.
Известно време Милдред наблюдава нерешително вратата. Реши, че има основателно извинение да посети отново гостенката заради състоянието, в което я бе оставила. Защо не отвори вратата смело и не влезе? Само че Милдред бе изпаднала в състояние, по-мъчително от самотата, и ставаше все по-неспокойна. Възможно ли бе тази висока и безумна злодейка да я причаква на вратата, обзета от отмъстителност и заподозряла я в лъжа, готова да я стисне за гърлото, щом отвори вратата, и да я удуши на леглото? Когато от вътрешността на стаята се разнесе сънено възклицание, тя отскочи назад и за миг замръзна от страх.
Предпочете предпазливостта и бавно се оттегли. Коридорът, в края, на който се намираше стаята на старата кримка, минаваше покрай гардеробна отляво и след това от другата страна водеше до един вестибюл. Тази врата имаше ключ и след като го превъртя, госпожа Тарнли го пъхна в джоба си и доволна, че е заключила добре злия дух, се върна в леглото си по-спокойна и потъна в сън.
ГЛАВА 35
БЕЗПОКОЙСТВО
Когато веднъж се възбудят и се намират пред основната причина за тревогата си, някои крехки и неспокойни темпераменти много трудно успяват да се овладеят. След като се върна, Милдред Тарнли започна неспокойно да се върти и да мърда в леглото, лежеше в тъмното с широко отворени очи и си представяше една след друга всякакви ужасии.
Все още бе облечена, затова стана, запали свещта и се измъкна навън, ядосана на себе си и на целия свят заради превъзбуденото си и трескаво състояние. Крадешком се промъкна по коридора и отново застана пред вратата на старата кримка.
Отвътре не се чуваше нито звук, дори дишане. Тихо отвори вратата, която този път не й се противопостави. Огънят в камината бе почти угаснал и макар да се боеше да погледне към леглото, Милдред все пак вдигна свещта и погледна.