Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
— Добре ли си спомняш мама?
— Все едно беше вчера, госпожице — отвърна старата Дулчибела, която често отговаряше на този въпрос. — Да, все едно бе вчера. Красива дама. И винаги изглеждаше толкова приятно — усмихнато лице, все едно слънцето влизаше в стаята.
— Питам се защо няма неин портрет, Дулчибела.
— Няма, госпожице. Вижте, госпожице Али, скъпа, знам, че такива портрети струват доста пари, а това е само началото, после има още доста разходи. Пък доходите на викария на Уайвърн бяха в най-добрия случай скромни, колкото да се справи едва-едва, а родителите ви бяха много добри към бедните, даваха им, колкото дори богаташ не би дал, не си спестяваха никакви грижи за тях, все се грижеха за всички. Обичаха хората и живееха един за друг, никога не са си казала и дума накриво. Каквото единият харесваше, другият обичаше, благословени да са. Никога не съм виждала друга такава двойка, никога. Двамата силно се обичаха, обичаха всички хора — двамата заедно бяха като един ангел.
— Лейди Уиндейл има портрет на горката ми майка, съвсем малък, миниатюра. Мисля, че е много красив. Направили са й го, когато е била на не повече от седемнайсет години. Нали знаеш, че лейди Уиндейл е много по-възрастна от мама?
— Да, така е, с десет години или дори с повече, струва ми се — отговори Дулчибела.
— Леля много харесва портрета, толкова много, че не иска да ми го даде. Но твърди, милата ми леля, че ми го е завещала. О, Дулчибела, чувствам се толкова самотна!
— Самотна ли! Но защо, скъпа моя? С такъв мил и хубав съпруг, който ще стане господар на Уайвърн — само си помислете, господар на Уайвърн, по-важен човек от много лордове в парламента! Освен това е добър по душа, една дума накриво не казва, никога не гледа лошо, все е тих и спокоен. Тихо, госпожице, не бива да говорите така! Помислете за малкото бебче, което ще се роди. Няма да сте на себе си от радост, когато зърнете личицето му. С божията помощ, моля се за мига, в който ще ви го покажа!
— Добрата ми стара Дулчибела — каза младата жена, а очите й се напълниха със сълзи, когато се усмихна. Само че горката ми майка е умряла, когато аз съм се родила! О, Дулчибела, мислиш, че изобщо ще зърна личицето на горкото създание? О, би било толкова тъжно, нали би било тъжно?
— Не бива да говорите такива глупости, скъпа. Грехота е, след като Бог ви е дал толкова много, удобен покрив над главата, достатъчно храна, добри приятели и едно благословено създание, което ще се роди и ще направи всяка минута приятна за всички в къщата. Грехота е да се притеснявате така — все се боите от едно или от друго. Защо всички се боят? Успокойте се, само веднъж на хиляда пъти се случва нещастие. Грехота е да се боите, казвам ви, нали сте в ръцете на добрия Бог, който се погрижи за вас, измъкна ви от онази малка детска стая, когато бяхте колкото ръката ми и единственият ви близък беше глупавата стара Дулчибела, която не знаеше накъде по-напред да се обърне. А и леля ви, която замина бедна, колкото майка ви, се върна заможна от другия край на света… и всичките ви близки и приятели, и старият господар Хари Уайвърн, дето сега е малко сърдит, но иначе е добър приятел и със сигурност ще се сдобрите, въпреки случилото се между него и господаря Чарлс. Горещата кръв не е най-лошата кръв. По-добре да се скараш с някого в яда си и после да се помирите, отколкото да се усмихваш, ама да нямаш добрина в сърцето. Казвам ви, тези мъже с горещи глави и с твърди юмруци, дето винаги говорят направо, не са най-лошото нещо. Никога няма да забравя как той ви прибра в дома си, вас, бездомната, и мен заедно с вас, дето ме чакаше приют. Така че, каквото да прави и да казва, Бог ще го благослови заради онзи ден, защото тогава се държа като същински ангел — каза старата Дулчибела.