Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Бях много строг към безотговорните лица, които се опитваха да крадат водата. Най-честите кражби в стари времена, още преди Агрипа да се заеме с преустройството на цялата водоснабдителна система — сам той е построил два нови акведукта, единият от тях изцяло под земята на левия бряг на Тибър, — са се извършвали с умишлено пробиване на дупки в главната тръба или като са се подкупвали лицата, отговорни за акведуктите, да сторят това така, че повредата да изглежда уж случайна, защото е имало закон, който позволявал на хората да ползуват водата от пробитите тръби. Напоследък бяха подновили тази практика. Аз преустроих групите на работниците по акведуктите и наредих всяка повреда да се поправя незабавно. Но съществуваше и друг един начин на кражби. Имаше тръби, извеждащи от главната тръба към частни водни кули, построени от богати фамилии или родове, които плащаха редовна такса за вода. Тези тръби бяха оловни, с определена ширина, тъй че да не може да се взема от главната тръба повече вода, отколкото тази, изтичаща по проводника в неговото нормално хоризонтално положение; но тръбата можеше да се разшири, като се мушне в нея кол, понеже оловото е много гъвкав метал, а освен това можеше и да се наклони от първоначалното си хоризонтално положение и тогава се получаваше по-голям приток. Понякога по-нахални или влиятелни фамилии подменяха тръбите със свои. Реших да спра това. Наредих да се излеят тръби от бронз, да се подпечатат и да се закрепят към главния водопровод, така че да не могат да се наклоняват, без да трябва да се счупят, и заповядах на моите надзиратели да посещават редовно водните кули, за да отстраняват повредите.
Тук бих могъл да спомена и за третото от трите мои големи строителни начинания — пресушаването на Фуцинското езеро. Това езеро, което лежи на около шейсет мили източно от Рим под Албанските планини, заобиколено от тресавища, е към двайсет мили дълго и десет широко, макар да не е кой знае колко дълбоко. Проектът за пресушаването му се разискваше от дълго време. Жителите на тази част на страната, които се наричат марси, на времето помолили Август за това, но след като размислил, той отклонил молбата им със забележката, че задачата била твърде тежка, а вероятните резултати нямало да я оправдаят. Сега въпросът се повдигна отново и група от богати земевладелци се яви пред мен с предложение да заплатят две трети от разноските по пресушаването, ако се наема да го извърша. Срещу това искаха да им се даде земята, която ще се изземе от мочурищата и от самото езеро, след като се пресуши. Отхвърлих предложението им, защото си помислих, че ако те са тъй склонни да платят толкова за пресушената земя, тя сигурно струва много повече. Проблемът ми се струваше прост. Трябваше само да се прокопае един канал, дълъг три мили, през хълма на югоизточния край на езерото и да се позволи на водата да се оттече в река Лирис, която минаваше по отвъдната страна на хълма. Реших да започна веднага.
Работата се подхвана през първата година на управлението ми, но скоро стана ясно, че Август е бил прав, като не я е предприел. Трудът и разноските по прокопаването на този хълм се оказаха много повече, отколкото бяха изчислили моите строители. Натъкнаха се на огромни скални маси, които трябваше да се разбиват парче по парче, а камънаците да се извличат по канала: освен това имаше затруднения и с извори по хълма, които бликаха непрестанно и пречеха на работата. За да я завърша изобщо, скоро трябваше да пратя там трийсет хиляди работници, които да работят постоянно. Но не се оставих да бъда бит; мразя да изоставям започнато дело. Каналът бе завършен неотдавна, след тринадесетгодишен труд. Скоро ще дам знака да се отворят вратите на шлюза и да се изпусне езерната вода.
Глава 12
Един ден, малко преди да напусне Рим, Ирод ми подметна, че трябвало да видя някой добър гръцки лекар, като ми изтъкна колко важно било за Рим да се грижа за здравето си. Напоследък, каза, съм изглеждал много уморен в резултат на изключително продължителната си работа. Или трябва да не работиш толкова усилено, или да се заздравиш така, че да издържаш на напрежението — иначе не очаквай да живееш дълго, рече ми той. Ядосах се и му отвърнах, че ни един гръцки лекар не е успял да ме излекува на младини, макар да съм се съветвал с мнозина; и го уверих, че сега не само е твърде късно да се направи каквото и да било за болестите ми, но че аз самият съм се привързал към тях, като неразделна част от мене, и че изобщо нямам никаква нужда от гръцки лекари. Ирод се ухили: