Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Прости ми, мили, че ревнувам. Но аз съм такава. Мразя, когато се виждаш с други жени зад моя гръб. Не вярвам на никоя, която е насаме с тебе. Толкова си наивен. И отсега нататък ще се опитам да разбера какви подли мръсотии с замислила Лесбия. Ала не искам тя да знае, че я подозирам. Обещай да не й казваш, че съм я хванала в лъжа, докато не разполагам с по-сигурни доказателства срещу нея.
Обещах. Заявих на Месалина, че вече не вярвам в промяната на Лесбия и че отсега нататък ще й повтарям всичко, каквото ми е казала. Това успокои Месалина, която призна, че вече ще работи с по-спокойно сърце.
Дословно повтарях на Месалина всички думи на Лесбия. На мен те ми се струваха незначителни, но Месалина откри смисъл в повечето от тях и се хвана най-вече за една — според мен — напълно невинна забележка, която Лесбия бе подхвърлила за един сенатор на име Сенека. Сенека беше магистрат от втори ранг и на времето си беше извикал завистливата неприязън на Калигула с красноречието, с което беше ръководил някакво дело в Сената. Тогава сигурно щеше да заплати с главата си, ако не бях аз. Направих му услугата да се присмея на ораторските му способности, като казах на Калигула: „Красноречив ли? Сенека не е красноречив. Той е само много образован и има отлична памет. Баща му състави онези «Полемики» и «Убеждения», учебни помагала по ораторство за въображаеми случаи. Детински работи. Написал е още много други неща, които не са публикувани. Сенека, изглежда, е научил всичко това наизуст. Сега притежава реторичен ключ за всяка врата. Това не е красноречие. Зад него не се крие нищо, нито дори силен личен характер. Ще ти кажа на какво прилича — на пясък без вар. Човек не може да си изгради име на добър оратор от такъв материал.“ Калигула повтори собствените ми думи като своя преценка пред Сената: „Само учебни упражнения. Детински декламации, заемки от непубликуваните книги на баща му. Пясък без вар.“ Тъй Сенека остана жив. Сега Месалина ме запита:
— Сигурен ли си, че е изменила на себе си дотолкова, че да ти препоръча Сенека като почтен и лишен от амбиции човек? Дали ти пръв не си го споменал?
— Не,
— Значи, можеш да бъдеш сигурен, Сенека й е любовник. Знам от известно време, че има таен любовник, но тя тъй умело прикрива следите си, че не бях сигурна дали е бил Сенека или братовчедът на мъжа й, Винициан, или оня тип Азиний Гал, внукът на Полион. Всичките са от един дол дренки.
Десет дни по-късно ми съобщи, че вече имала сигурни доказателства за прелюбодейство между Лесбия и Сенека, извършено през неотдавнашното отсъствие от Рим на Виниций, съпруга на Лесбия. Доведе свидетели, които се заклеха, че са видели Сенека да напуща дома си късно през нощта предрешен; проследили го до дома на Лесбия, в който той влязъл през една странична врата; видели на прозореца в спалнята на Лесбия за миг да проблясва светлина и бързо да изгасва; а три-четири часа по-късно забелязали Сенека да излиза и да се прибира у дома си, все тъй предрешен.
Очевидно Лесбия не би могла да остане повече в Рим. Беше моя племенница и следователно видна обществена личност. Веднъж вече бе пращана в изгнание с обвинение за прелюбодейство и върната обратно от мен при условие, че занапред ще се държи по-прилично. Очаквах от всички членове на моята фамилия да дават пример за висок морал на града. Сенека и той трябваше да бъде заточен. Беше женен мъж, сенатор и макар Лесбия да беше хубавица, подозирах, че за човек с характера на Сенека прелюбодейството е било извикано по-скоро от амбиция, отколкото от страст. Тя беше пряка потомка на Август, на Ливия и на Марк Антоний, дъщеря на Германик, сестра на бившия император и племенница на настоящия; докато той не беше друго освен син на заможен провинциален граматик и беше роден в Испания.
Някак си нямах желание да говоря с Лесбия, затова помолих Месалина да го стори. Чувствувах, че Месалина има по-голямо основание да се възмущава в случая дори и от мен и желаех да си подобря отново отношенията с нея, като й покажа, че съжалявам, загдето съм й дал основания и за най-малкото ужилване на ревността. Тя с радост пристъпи към задачата да натрие носа на Лесбия за нейната неблагодарност и да я запознае с наказанието й, което се състоеше от изгнание в Реджио, в Южна Италия, града, където баба й Юлия бе умряла в изгнание за подобно провинение. Месалина след това ми разказа, че Лесбия се държала много нахално, ала накрая признала прелюбодейството със Сенека, като заявила, че тялото й си било лично нейно и можела да прави с него каквото си ще. Когато й се съобщило, че отива в изгнание, тя избухнала в ярост и ни заплашила — казала: „Някоя сутрин дворцовите слуги ще влязат в императорската спалня и ще ви намерят и двамата с прорязани гърла“ и още: „Как смятате, че ще приемат съпругът ми и неговото семейство тази обида?“