Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Но нали баща ти се занимава с търговия? — попита го Цицерон. — Ако го приемат в Сената, ще трябва да зареже всичко и да зависи единствено от земята си.
— Това ни най-малко не го притеснява! — увери го Помпоний Младши. — Нали има мен? Скоро ще навърша двайсет, тъй и тъй ме е обучил добре, ще ме остави да ръководя цялата семейна каса. Но като че ли и това му се струва малко! Един ден ще вземе да се отрече и от мен, и от цялото си минало на лихвар и търговец, защото ще го е срам да си спомня как е тръгнал от някаква си кантора.
— И какво общо има всичко това с днешния процес? — продължаваше да не разбира приятелят му.
— Ами всичко, не виждаш ли? — ставаше нетърпелив Тит. — Той иска на всяка цена да влезе в Сената! Но греши именно като го иска. Та той е конник, при това един от десетте най-влиятелни конници в цял Рим. Аз лично не виждам какво лошо може да открие човек в това да си един от десетте най-влиятелни конници в Рим. Той държи част от „обществения кон“, която част един ден ще прехвърли на мен, всички идват да се допитват до мнението му, думата му се слуша в народното събрание, а трибуните на Хазната дори не биха помислили да предприемат нещо без изричната му благословия. Какво не му стига, та е все недоволен? Не, та не, трябва да стане сенатор! От влиятелен човек да се превърне в един от онези безмълвни членове, които превиват гръб на задния ред и слушат глупостите на по-възрастните си колеги.
— С две думи, искаш да кажеш, че баща ти е кариерист — заключи Цицерон. — Е, аз поне не виждам какво лошо има в това. Та аз самият не съм ли кариерист?
— Но ти не разбираш, Марк Тулий, че баща ми няма какво повече да постига в кариерата си. Той отдавна е достигнал своя истински връх. На него не му трябва да се издига като политик, нито да забогатее, защото няма по-богат човек от него, нито да го нарекат благородник; та нашият род е стар и почтен — по женска линия произлизаме от Цецилии Пилиите, само дето самите ние не сме патриции, но какво от това? — Тъкмо защото беше представител на най-висшата конническа прослойка, младият Тит трудно щеше да се сети, че думите му могат да наранят приятеля му. — Ти да станеш кариерист, Марк Тулий, винаги ще те разбера. Когато влезеше в Сената, всички ще те наричат нов човек и за да бъдеш допуснат сред римския нобилитет, ще ти трябва да се изкачиш чак до консулството. Затова отсега трябва да си търсиш приятелства и връзки, да печелиш сърцата на патриции и плебеи. Докато ако при всичко, което вече притежава, баща ми стане просто един педарий в Сената, това ще е крачка назад.
— Да влезеш в Сената, не може да бъде крачка назад! — разсърди се Цицерон.
Напоследък младият Тит се бе научил здраво да хапе с думите си и при него Цицерон за сетен път се бе убедил, че само да спомене, че е родом от Арпинум, и веднага бива пращан на дъното на обществото подобно на най-видния засега арпинец — Гай Марий. Ако всички продължаваха да гледат на Гай Марий като на италийски селяк без думичка гръцки, то какво щеше да е Марк Тулий Цицерон, ако не образован селяк с изящен гръцки. Образован или не, кажи му селянин и това е. Макар и от време на време да си разменяха дъщери, Тулиите и Мариите никога не се бяха обичали особено; откакто бе пристигнал в Рим обаче, Марк Тулий Цицерон се бе научил да ненавижда от дъното на душата си Спасителя на Рим. Както и да мрази своето родно място.
— Тъй или иначе — продължаваше да философства за живота конникът Тит Помпоний, — когато на свой ред създам семейство, никога няма да се оплаквам от общественото си положение. Дори цензорите да ми се молят на колене да вляза в Сената, няма да го сторя. Кълна ти се, Марк Тулий, аз никога, ама никога през целия си живот няма да стъпя в Курия Хостилия!
Междувременно беше ясно, че положението на Луций Кота става все по-отчаяно и по-отчаяно. Затова не беше изненада, когато на следващия ден при откриването на новото заседание по делото се разбра, че обвиняемият Луций Аврелий Кота е решил да замине доброволно в изгнание, вместо да чака да чуе с ушите си присъдата на заседателите. Подобен ход поне позволяваше на човек да събере каквото може от имуществото си и да се изсели заедно с него в някоя от провинциите; иначе не само че пак щяха да го изгонят от Рим, но и щяха да конфискуват цялата му собственост и да го лишат дори от средства за елементарно съществуване.