Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Мисля, че трябва да имам адвокат — упорито повтори Томи.
— Окей — въздъхна Боуър, съзнал, че няма право на избор.
Доналдсън му хвърли един гневен поглед и се насочи към изхода. Вратата се затръшна зад гърба му.
Томи беше уплашен. Нещата очевидно се развиваха зле. Не можа да се сети за никой, освен за Бърт — човека, който държеше гимнастическия салон.
Бърт лично вдигна слушалката. Изслуша го и обеща да му потърси адвокат. После се свърза с един букмейкър в центъра, до чиито услуги прибягваше понякога. Онзи веднага му предложи едно име.
Пейджърът на Андрю Стюарт издаде призивен сигнал, той стана и се насочи към телефона. Изслуша съобщението, в душата му се надигна триумф. Късметът си е късмет, рече си той. Добре че не тръгнах към следственото преди пет минути. Там отдавна го очакваше поредният клиент…
Беше убеден, че куп адвокати ще се натискат да поемат случая Томи Бартоломю. Никой не бяга от безплатната реклама на шумен процес. Част от колегите му изпитват мазохистичното желание да защитават обвиняемите в тежки престъпления, други търсят парата. Самият Андрю желаеше и двете.
Ако Томи се окаже неплатежоспособен, разноските по защитата му ще се поемат от щата. Обикновено щатската администрация предпочита да назначи служебен защитник, но нерядко се обръща и към адвокати на свободна практика.
Съществува и друга възможност — Томи да има семейство. Андрю винаги се изненадваше от това, което могат да направят за един арестуван неговите родители, братя и сестри. Семейството неизменно е убедено, че човек от тяхната плът и кръв не е в състояние да извърши убийство, понякога са готови да заложат къщите, колите си, всичко, което притежават, за да платят хонорарите на добър (в техните очи) адвокат.
Медиите вече започваха да раздухват случая, най-вече жълтите вестници. Те не бяха преставали с версиите си върху мотивите за убийството, а когато научат за ареста на Томи, с положителност ще полудеят. Андрю ясно си представи каква реклама ще получи като адвокат на единствения арестуван по делото. Необходимо беше да се регистрира като официален защитник на Томи и нищо повече. След това не могат да го мръднат никакви съдии, единствено самият обвиняем можеше да се откаже от него.
Вътре в себе си съзнаваше, че шансовете на Томи са нищожни без помощта на първокласен юрист, при това човек с връзки и тежест в обществото. Защото семейство Д’Арси без съмнение ще окаже натиск върху прокуратурата за тежко наказание. Това автоматически би могло да превърне младежа в жертвено агне. А Андрю считаше себе си именно за такъв юрист и беше убеден, че може да помогне на Томи. Винаги беше мечтал за такъв процес, особено когато се налага да е в центъра на вниманието…
Тръгна по дългите коридори на предварителния арест и веднага си даде сметка, че новината вече е гореща. Навсякъде се мотаеха репортери, които търсеха допълнителна информация. Един от тях го позна и попита дали той ще бъде защитник на арестувания младеж.
— Нямам коментар — усмихна се Андрю, отвори вратата на дежурната стая и сухо поиска да види клиента си. Дежурният офицер го познаваше и веднага нареди да доведат Томи Бартоломю.
Младежът скоро бе доведен в стаята за посещения, върху лицето му личеше объркване. Андрю си сложи една от най-сърдечните усмивки и протегна ръка:
— Здравей, Томи. Аз съм Андрю Стюарт, адвокатът, който ти е бил препоръчан от приятелите на Бърт…
Томи въздъхна, очите му внимателно опипаха шития по поръчка костюм и скъпите кожени мокасини на Андрю.
— Нямам пари за адвокат — рече притеснено той.
— Не мисли за това — успокоително рече Андрю. — Ще направим нещо. Имаш ли семейство?
— Майка и сестра — кимна Томи. — Живеят в Канзас.
— Къде живеят? — попита Андрю. — В къща или в апартамент?
— Къща — объркано отвърна Томи. — Защо?
— Просто питам. Вероятно е собственост на майка ти…
— И на банката — отвърна Томи. — Хей, да ти се намира цигара?
Андрю отвори куфарчето си и извади сребърната табакера, която държеше там за клиенти.
Младежът запали, подаде обратно кибрита и попита:
— Ще искаш от нея да плати, така ли?
— Засега само ще й се обадя да поговорим…
— Нищо няма да излезе — поклати глава Томи и изпусна струйка дим. — Ние с майка ми не се разбираме много…