Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
Лийч сложи пръст върху първата ясно изписана дума, намираща се в първата третина на листа. _Кандахар_. До нея беше изрисувана дебела стреличка, която сочеше надясно.
— Това е последният сигнал преди онзи, който липсва. Означава, че Уикс и Едуардс напускат Кандахар и трябва да се върнат в Баграм — както им е било заповядано, до второ нареждане. Надлежно архивиран. В момента се намира в двеста и трета, където и трябва да бъде.
После показалецът й се премести върху последната третина на листа, където личаха две думи, разделени с тире. _Худ-Дни_. Буквата X беше допълнително украсена с барокови завъртулки. Един отегчен човек говори по телефона.
— Това е следващият сигнал след онзи, който липсва — поясни Лийч. — Той също се намира в архива, непосредствено до този от Кандахар. Изпратен е от Форт Худ, Тексас, откъдето нашите момчета докладват, че им предстои сериозно разследване, което ще продължи дни наред.
Пръстът й се повдигна нагоре и спря в средата на листа.
— А тази част от страницата отговаря на липсващия сигнал.
Средната третина беше плътно покрита с драсканици и завъртулки, с квадратчета, лабиринти и спирали. Но точно в средата й можеха да се различат буквите А и М, след които беше изписан четирицифрен номер. Първоначално бяха надраскани небрежно, а след това старателно повторени и удебелени — леко заострени, събрани по-стегнато и подчертани. А после забравени.
АМ 3435.
— Технически погледнато, той е извършил нарушение, сержант — каза с усмивка Търнър. — Но този път ще му простим.
АМ 3435.
Число, което Ричър със сигурност би запомнил лесно, защото беше закачливо. В смисъл, че 3 и 4, повдигнати респективно на 3-та и 4-та степен, плюс 3 и 5, повдигнати респективно на 3-та и 5-а степен, правеха точно 3435. Да, беше интересно. Подобни числа се обсъждаха от един човек на име Джоузеф Мадачи — собственик, издател и главен редактор на списание _Забавна математика_, излизало преди много години. Като дете Ричър беше попаднал на купища стари броеве от него в библиотеката на една база на морската пехота в Тихия океан.
— Кой е най-добрият начин да се свържа с майор Съливан от Военната прокуратура, сержант? — попита той.
— Директно ли, сър?
— Да, за личен разговор.
— Кога, сър?
— Сега.
— Посред нощ?
— Още в тази минута.
От джоба на Лийч се появи друг лист хартия. По-малък. Очевидно откъснат от някакъв бележник.
— Това е джиесемът на майор Съливан — каза тя. — Сигурна съм, че в тази минута е на нощното й шкафче.
— Как разбра, че ще ми потрябва?
— Просто предположих, че ще действате горе-долу по този начин. Защитата при наказателните дела се радва на доста широки правомощия. Ще разрешите ли да бъда откровена с вас?
— Разбира се.
Лийч извади от джоба си още едно листче. Пак от същия бележник.
— Това е личният номер на капитан Едмъндс, другия ви адвокат — подаде му го тя. — Според мен тя е по-добрият ви шанс. Усърдна и точна, обича да върши нещата както трябва.
— Въпреки че избягах от ареста?
— Мисля, че да.
— Значи е идеалистка?
— Побързайте да се възползвате, защото това няма да трае дълго. С майор Съливан няма да стане.
— Включиха ли вече и ФБР? — попита Ричър.
— Уведомени са.
— Кой организира нещата от страна на армията?
— Седемдесет и пета част на ВП. Екип начело с главен сержант Еспин, когото вече познавате. Той ви е арестувал и завел в Дайър. Някои хора твърдят, че го приема лично, защото сте се възползвали от добронамереността му. А самият той казва, че ви е направил услуга, която е спомогнала за реализацията на плановете ви.
— Каква услуга ми е направил?
— Оставил ви е в Дайър въпреки настояванията на инспектор Подолски да му бъдете предаден. Еспин е отказал. На всичкото отгоре сте го помолили незабавно да повика началника на ареста, което той тълкува като още една услуга.
— Началникът на ареста при всички случаи щеше да се появи.
— Но не толкова бързо. А според вашия план всичко е трябвало да приключи преди късния следобед. Искали сте да го приведете в действие максимално бързо и Еспин неволно ви е помогнал за това.
— Докъде е стигнал в момента?
— Горе-долу доникъде, но не защото не се старае.
— Можеш ли да му предадеш нещо?