Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Мара пребледня. Кевин не забеляза, а продължи да вика:
— А моите хора нямаше да са в тази беда, ако пълководците ви воюваха по правилата. Но не, те ще настъпят тук, ще опустошат безмилостно някой град, а след това ще се оттеглят без никаква видима причина и ще опустошат някъде другаде. След това спират на лагер за месеци и не правят нищо.
Мара се мъчеше да запази самообладание.
— Да не би да казваш, че хората ми са глупави?
Спомените за близките й, убити чрез предателството на Минванаби, все още бяха живи в ума й. Мисълта, че съдбата можеше да е предложила начин да се върнат живи у дома, ако по някакъв начин бяха пренебрегнали цуранското чувство за чест, й причини неочаквана болка. Макар от загубата да бяха минали вече шест години, скръбта не я беше оставила.
Кевин си пое дъх, за да отговори, но Мара го прекъсна:
— Не казвай нищо повече.
Гласът й се прекърши и сълзите бликнаха от очите й. Като дъщеря на горд и доблестен род, тя се опита да ги овладее, но не успя. Извърна лице да скрие срама си, но не достатъчно бързо.
Гневът на Кевин се стопи. Той падна на колене и неловко докосна рамото й.
— Лейди. — Гласът му бе натежал от искреност. — Изобщо не исках да те нараня. Вбесен бях главно защото мислех, че съм ти дал радост, преди да ме отпратиш. — Вдиша хрипливо и сви рамене. — Аз съм само човек и като повечето хора, не обичам да разбирам, че съм сгрешил.
— Не си сгрешил. — Мара заговори тихо, без да се обръща. — Но ме уплаши. Много от идеите ти са градивни, но други са оскърбление към боговете — към това, в което вярвам. Не бих искала да видя Акома рухнали в прахта, защото съм се вслушала в твоята другоземна „логика“ и съм отхвърлила мъдростта и божествения закон.
Разтърси се от хлипове и сърцето на Кевин го притегли към нея. Ако беше спрял да помисли, щеше да се поколебае, но анализът на чувства не беше в навиците му. Взе в прегръдката си малкото й напрегнато тяло.
— Мара — промълви в косата й. — Понякога властни, алчни хора тълкуват небесните закони така, както ги устройва. Понаучих малко за вашите богове от съотечествениците ти. Вашата Лашима е като нашата Килиан, а Килиан е любяща богиня. Мислиш ли, че Лашима в своята щедрост би съсухрила ръцете ти, ако изпиташ жал и дадеш монети на бедния?
Мара потръпна в прегръдката му.
— Не знам. Моля те, не казвай повече. Кейоке и Люджан водят воините ни, за да се противопоставят на атака на Минванаби, а в такъв момент Акома не трябва да предизвикват гнева на боговете.
Ръцете му нежно я извърнаха към него. Бяха мазолести и груби, а тялото и косата му миришеха на стоплена от слънце пот и планинска трева. Сърцето й се разтуптя. Намерила в близостта му спокойствие, което до този момент и беше убягвало, Мара сбръчка нос.
— Трябва да се изкъпеш.
— Нима? — Кевин бавно я придърпа към себе си и я целуна по устните. — Липсваше ми, колкото и да е глупаво, че го признавам.
Тялото на Мара пламна и тя се притисна към него. Допирът на ръцете му я накара да захвърли на ветровете и предпазливост, и съвета на Накоя.
— Ти също ми липсваше. Може би и двамата трябва да се изкъпем.
Кевин се ухили.
— Тук? Сега?
Мара плесна с ръце и нахлуха слуги, готови да изпълнят всяко нейно желание. Господарката на Акома лукаво вдигна очи към високия варварин, който я държеше в прегръдката си.
— Повикайте слугините ми и им кажете да донесат вода за баня. — Сети се още нещо и добави: — И изтрийте тези таблички. Съдържат информация, която може да предизвика бунт, а не искам други мои роби да се учат на непокорство като този тук. — След като слугите се разбързаха по възложените задачи, тя се пресегна и погали острата четина, израснала по страните и брадичката на Кевин. — Не знам какво намирам в теб, опасен варварино.
Непривикнал да споделя интимности в стая, пълна със суетящи се слуги, Кевин се изчерви. Една по една издърпа иглите, стегнали косата на Мара. Пищните кичури западаха и заслониха с черния си водопад лицата им от чужди погледи.