Черна неделя

Зави по черния път покрай гигантската рана, която мината за въглища беше отворила в хълмовете на Пенсилвания. Зад пикапа се вихреше червеникава прах. Раната беше дълга двайсет и широка три километра и ставаше все по-дълга с напредването на огромните земекопни машини, които поглъщаха хълмовете. Две от най-големите машини в света, по двайсет и четири часа в денонощие, шест дни седмично забиваха зъби в пръстта, както хиени разкъсват корем. Не се спираха пред нищо освен свещената неделя, защото президентът на „Юнайтед Коул“ беше дълбоко, религиозен човек.

Днес бе неделя и по суровата пустош се движеха само облачета прах. Беше денят, когато Хари Логан припечелваше малко допълнителни пари. Ровеше се в сметта да търси, намира и продава ценни предмети. Работеше в прокълната зона, която скоро щеше да изчезне в челюстите на машините. Всяка неделя Логан зарязваше поста си при фабриката и отиваше с колата до изоставеното селце на един от хълмовете.

Къщите с ронещи се фасади стояха празни, вмирисани на урина, оставена от вандалите, изпочупили прозорците. Когато се изнесоха, обитателите им бяха взели със себе си всичко, което смятаха за ценно, но те нямаха набитото око на Логан. Той беше роден лешояд. В допотопната канализационна мрежа се намираше качествено олово. По стените имаше изоставени електрически ключове, които можеха да се разглобят и от тях да се извадят ценни медни жици и други части. Продаваше ги на зет си, който притежаваше склад за вторични суровини. Логан искаше да направи добър удар тази неделя, защото между селцето и мината оставаха само двеста метра гора. След две седмици всичко щеше да бъде погълнато.

Паркира на заден ход пикапа в гаража до една къща. Когато изгаси мотора, настъпи пълна тишина. Само вятърът свиреше в рухналите къщи с изпочупени прозорци. Логан товареше в пикапа няколко запазени греди, когато чу звука на самолета.

Червената четириместна „Чесна“ направи два кръга ниско над селището. През дърветата на хълма Логан видя, че се отправя към черния път до мината. Ако имаше вкус към подобни неща, Логан би се възхитил от великолепното приземяване срещу вятъра — наклон встрани, малко дим и малкият самолет плавно се понесе по прахта, която се вдигаше на облаци след него.

Почеса се по главата и по задника. Какво ли търсеха тук? Може би бяха инспектори от компанията. Щеше да им каже, че проверява селото. Самолетът се беше скрил зад гъсталака. Логан внимателно си запробива път между дърветата. Когато отново видя самолета, той беше празен, а колелата му — застопорени. Чу гласове вляво от себе си и тихичко тръгна нататък. Там имаше голяма празна плевня, обградена от дванайсеткилометрово пасище. Логан знаеше със сигурност, че вътре няма нищо, годно за кражба. Наблюдаваше от края на гората и забеляза на пасището двама мъже и една жена, нагазили до глезените в яркозелената зимна пшеница.