Черна неделя

Докато траеше разговорът, мургавият размотаваше навита на макара жица от триножника към дърветата.

— Не ме правете на глупак, не знам нищо за тая работа. Началството не ми е казало, че някой има разрешение да идва тук. По-добре си вървете откъдето сте дошли.

— Искате ли да спечелите петдесет долара, като ни помогнете? Само половин час, и свършваме — рече високият.

Логан се поколеба.

— За нищо на света няма да се съблека.

— Не е нужно. Сам ли сте?

— Да. На километри няма жива душа.

— Много добре. — Мъжът му протегна петдесет долара. — Неприятно ли ви е да гледате ръката ми?

— Не, не.

— Тогава какво сте я зяпнали?

Жената притеснено се приближи до високия.

— Без да искам — смотолеви Логан. Видя отражението си в очилата на мъжа.

— Идете двамата да донесете от самолета голямата фотокамера, а аз и господинът ще подготвим останалото.

Мургавият и жената изчезнаха в гората.

— Как се казвате?

— Логан.

— Добре, господин Логан, бихте ли донесли и подредили няколко дъски точно пред плевнята, за да има дамата на какво да стъпи.

— Какво?

— Сложете няколко дъски тук, в средата. Земята е студена, а и не искаме тревата да покрива ходилата й. Някои хора много обичат да гледат ходила.

Докато Логан търсеше дъски, високият премести уреда и прикрепи особен, заоблен предмет към триножника. Обърна се и подвикна на Логан:

— Не, не, подредете ги една върху друга. — Обгради очите си с шепи и се загледа с присвити очи. — Стъпете върху тях да видя дали е добре. Стойте неподвижно, вече носят обектива.

Високият изчезна в гората.

Логан вдигна ръка да се почеше по главата. За секунда мозъкът му регистрира ослепителен блясък, но не чу гърма. Двайсет жила се забиха в него и взривната вълна го отхвърли към стената на плевнята.

Ландър, Фазил и Далия приближиха тичешком през дима.

— Станал е на кайма — отбеляза Фазил. Обърнаха отпуснатото тяло и го разгледаха откъм гърба. Бързо направиха снимки на стената. Беше се огънала и приличаше на гигантско решето. Ландър влезе в плевнята. Хиляди дупчици в стената пропускаха точици светлина, които го обсипаха като лунички, докато фотокамерата му неспирно щракаше.

— Крайно успешен опит — отбеляза Фазил.

Затътриха тялото към плевнята, обляха го с бензин, заляха и сухите дърва около него и направиха пътека от бензин, дълга двайсет метра. Пламъкът блесна вътре и запали локвите бензин с пухтене, което усетиха по лицата си.

Докато самолетът изчезваше в небето, от плевнята се издигна черен дим.

— Как откри това място? — попита Фазил и се наведе от задната седалка, за да надвика шума на двигателя.