Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Роза наистина ме улесняваше. И когато нещата се обърнеха по този начин, винаги ми е било лесно да ги приема. Но този път ми беше кофти да го правя. И то с Роза.
— Мисля, че се съдиш твърде строго — рекох й. — И си прекалено снизходителна към мен. Аз обърках конците още в началото, когато взех парите на Джон Дългуча. И оплесках всичко, защото се заех с нещо, дето не е лъжица за моята уста. Заради мен дотук имаме най-малко три смърти.
— Наистина ли ще идеш довечера на срещата с Джак Рипън?
Бях избягвал да мисля за това, докато Роза не ме попита. Дума да няма, цялата тази работа ме плашеше, но и бях много ядосан. Именно гневът от всичко, което се бе случило във Васкес Рокс, от нападението в собствената ми къща ми беше вдъхнало безогледната дързост да ида в „Самиздат“ и да застана лице в лице с Рипън. Вбесих се още повече, докато гледах Роза в такова състояние: посърнала, смазана от угризения на съвестта.
— Нима си въобразяваш, че ще го надхитриш? — възкликна Роза.
Не искаше да ме обиди, но неверието в гласа й ме жегна. Не бях разглеждал нещата в такава светлина, а когато го направих, видях какво има предвид Роза.
— Изглежда малко вероятно, нали?
Тя явно долови обидата в гласа ми, защото започна да увърта.
— Не исках да кажа това.
— Не се притеснявай. Това си е голата истина.
— Не. Но… но нима наистина мислиш, че Джак Рипън ще се забърква в такава тъпотия? Срещала съм го веднъж.
— Виж ти!
— Не ми стана симпатичен — рече Роза.
— И защо така?
— Не ми беше симпатичен, но наистина ми направи страхотно впечатление. На пръв поглед прояви искрен интерес към „Нощен приют“, когато му разказах за него — беше на някакво голямо мероприятие на щатската организация на Демократическата партия — и спомена, че щял да направи дарение. Но когато отидох да видя дали ще получа парите, един от неговите хора ме направи за пет стотинки, затова не ми е симпатичен. Ала наистина може да ти грабне ума.
— Въпросът е: какво друго може да ти грабне?
— Просто не си представям тъкмо Рипън да се занимава с убийства, с порнография и филми, в които актьорите наистина биват убивани. Звучи ми… тъпо.
— И аз си помислих същото — отбелязах. — Но защо тогава се съгласи да се срещнем довечера? И защо се е сдушил с този негодник Олдъс?
— Не знам — отвърна Роза. — Но не ми се струва много умно да се срещаш сам с него.
— „Не ми се струва много умно“ е тайното ми индианско име. Една четвърт съм чист хекави. — Тя обаче не разбра шегата, личеше, че не гледа кабелна телевизия. — Пък и си имам ангел пазител.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че си имам човека, изнесъл онези задници, които ми се нахвърлиха.
— Това по килима наистина ли е кръв? — поинтересува се Роза и се извърна да погледне към хола. Кимнах и тя потрепери. — И не знаеш кой те е спасил?
— Нямам никаква представа — отговорих й аз. — Не знам и защо го е направил.
— Странно, много странно. Просто не виждам смисъл.
— Точно за това трябва да се срещна с Рипън — казах аз. — Длъжен съм ако не друго, то поне да се опитам да разбера какво знае. Инак как ще заспивам спокоен в собственото си легло?
Роза кимна и опря брадичка върху преплетените си пръсти. Известно време и двамата мълчахме и слушахме как капе чешмата: кап-кап-кап.
— Ще дойда с теб — отсече Роза след малко.
— Моля?
— И аз ще дойда довечера на срещата с Рипън.
— И дума да не става.
— Не ме интересува. Идвам и толкоз!
— Имаш си други проблеми.
— Накъде биеш? — попита тя.
— Трябва да се свържеш с ченгетата.
— Ами дрогата…
— Не е нужно да им разказваш за нея — рекох аз. — Но те те издирват. И то, защото се тревожат за теб, а не защото те подозират. Най-малкото Сид Тайтелбаум. Ако не се явиш, току-виж се усъмнили. И ще стане мътна и кървава.
— Но какво ще им кажа?
— Когато човек лъже, гледа да се придържа възможно най-много до истината — изрекох аз. Роза изсумтя. — Действа безотказно, честен кръст. Попитат ли те къде си била, ще кажеш — извън града. Продължат ли да задават въпроси, обясняваш, че си била по лична работа. Не те подозират в нищо и надали ще те притискат. А ако настояват, измисли нещо простичко. Нещо, което няма как да проверят. Например че ти се е искало да се махнеш оттук, да си проветриш главата, да си починеш. Нещо в стил „Калифорния“.
Тя се позамисли и след малко кимна.