Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
После тръгнах да обикалям из къщата — обмислях положението и се опитвах да не мисля за Роза. Много ми се иска да ви кажа, че съм получил прозрение или поне че ме е осенила блестяща идея. Но трийсетте минути кръжене и притеснения не се увенчаха с нищо друго, освен с това, че се почувствах малко по-уморен и много по-объркан. Единственото решение, което взех, бе да звънна на Дъг Хюс във „Варайъти“ и да видя какво е открил — ако изобщо беше открил нещо — за сделката с „Рипън Ентъртейнмънт“.
Обадих му се в редакцията, но него го нямаше. Оставих съобщение и ето че след десетина минути той ме потърси.
— Ти какво, пак се връщаш във висшето общество ли? — рече ми той вместо поздрав.
— Не те разбирам — отвърнах му.
— Обядвал си в „Самиздат“ с Джак Рипън? И си мълчиш, а Марти? А уж се разбрахме да ме държиш в течение.
— Божичко! В този град нищо не остава скрито-покрито, разчува се за броени часове! Откъде разбра?
— И още питаш, Марти! В работно време имаме нещо като дежурен в „Самиздат“. „Рипортър“ също. А „Ентъртейнмънт Тунайт“ държат изключителните права върху охранителните камери. Я кажи сега, Изкормвача наистина ли смята да прави нова версия на „Солникови и Пиперкови“?
— Моля?
— Доколкото разбрах, ти и Ив Плъмб ще изпълнявате ролите на Солникови, а на Маколи Кълкин почти със сигурност ще му бъде възложена твоята роля от едно време, стига да се споразумеят с „Фокс“.
— Кой ти каза?
— Целият град шушука само за това, Марти. Хайде, не се прави на много потаен. И хората на Рипън не говорят за нищо друго. Очаква се един от кабелните канали да оповести, че от следващия месец ще излъчва два пъти на ден стария сериал.
Не можех да повярвам на ушите си. Защо ли рекламната машина на Рипън бълваше такива врели-некипели?
— Слушай, Дъг: искаш клюка ли? Това, дето ми го говориш, са пълни дивотии. Дори не съм обядвал с Рипън, само… карай, това не е интересно. Нямам представа за какъв филм ми говориш. Кой, дето не е превъртял, ще седне да плаща, за да гледа „Солникови и Пиперкови“ на филм?
— Да ти призная, мой човек, и аз казах същото, когато навремето „Парамаунт“ оповести, че ще снима първото „Семейство Адамс“.
— Няма никакъв филм, Дъг. Можеш да ме цитираш.
— Колко ще ти платят? — попита той. — Само не им се прави на интересен, Марти. Не си в първа младост. Рипън няма да му мисли много-много и ще си намери друг, ако седнеш да си придаваш важности. Все пак само сте обядвали, нали така?
— Аз не съм… Дъглас. Откри ли нещо за „Усмихнатото хлапе“? И за сделката с „Йошитоши“?
Той се засмя.
— Мен ли питаш? Нали току-що си обядвал с Джак Изкормвача?
— Значи отговорът е „не“, така ли?
Хюс се прокашля.
— Добре де, ще ти кажа. „Усмихнатото хлапе“ влиза в сделката с „Йошитоши“, но Рипън сключва с компанията майка договор като независим продуцент. Явно има анекс към договора за откупуването на „Рипън Ентъртейнмънт“.
— Но защо ще си усложняват живота? Не ми ли каза, че вече са получили и Рипън?
— Вероятно е някаква хитрост, за да избегнат данъците. Правят го, за да спестят пари. Въпрос на счетоводство, нали знаеш. Предполагам, че договорите за сделката са дебели колкото телефонен указател.
— Нещо друго? — поинтересувах се аз.
— Имаш предвид „Небесно псе“ ли? — заяде се Дъг.
И аз не знам как не изтървах телефонната слушалка.
— Какво научи? — прошепнах.
— Но да си остане между нас, чу ли? — каза журналистът. — Седни, за да не паднеш, Марти. Доколкото разбрах, „Небесно псе“ е първият голям проект на „Усмихнатото хлапе“ вече под шапката на „Йошитоши“.
— Какво, нима „Небесно псе“ е филм?
— Май така излиза. Всички се спотайват, казват само, че ще е нещо като „Отнесени от вихъра“, „Джурасик парк“ и „Форест Гъмп“, взети заедно.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Значи Г-Р-Ъ-Н-Ц-И. Изкормвача иска всички в града да знаят, че макар и да се е продал на жълтурковците, пак той командва парада тук. И ще го направи с този филм. Макар че никой не можа да ми обясни какво означава това шантаво заглавие.
— Майната му — изпелтечих аз.
— Какво каза?
— Нищо, Дъг. Слушай, благодаря ти за информацията.
— Виж какво, не ми се прави на голямата работа. Кога ще ми кажеш колко ще получиш от този задник?
— Аз такова… ще те потърся.
Хюс още ме заливаше с въпроси, когато затворих телефона. Това, дето ми го беше казал, нещо не ми харесваше. Рипън бе направил всичко възможно да прикрие следите си. Слухът за „Солникови и Пиперкови“ щеше да обясни защо сме се срещнали в „Самиздат“. След два дни никой нямаше да помни за него — просто поредният грандиозен проект, останал само на хартия.