Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— Но…
— Никакви „но“. Почнеш ли да се вторачваш във всяко действие от причинно-следствената верига, ще излезе, че всеки е виновен, за всичко. Ако момичето не е било проститутка, е нямало да се намира в „Нощен приют“. Ако баща му не е бил отрепка, тя вероятно е нямало да стане проститутка. Ако сградата е била построена по-добре, подът е нямало да поддаде. И така нататък.
— От това не ми олеква — възрази Роза.
Но беше спряла да плаче.
— А полицията? — поинтересувах се аз.
Тя поклати глава.
— Наистина бяха много мили. Дори не ме попитаха къде съм била.
— Браво на тях. Това и очаквах.
— Видях и Сид. Държа се прекрасно. Чувствах се ужасно, защото знаех, че го лъжа в очите. Или че не му казвам цялата истина, все тая.
— Да, това чувство ми е познато.
— Много ти е ядосан — рече Роза и разшири очи. — Не иска да те вижда. Е, малко се поуспокои, когато му обясних, че наистина работиш за мен, но ми каза, че ако имам капчица здрав разум, ще стоя по-далечко от теб. Дали да не поговориш с него?
— Опасявам се, че се налага да го поотложим. Но защо не си се вслушала в съвета му?
— А?
— Да стоиш по-надалеч от мен?
Роза сви рамене и за пръв път, откакто бе дошла, върху лицето й се появи нещо като усмивка.
— Не знам. Мисля, че ти вярвам. Но това е налудничаво.
— Повече от налудничаво — съгласих се аз. Тя почти прихна. — Не са намерили наркотика — рекох, колкото и неприятно да ми беше да сменя темата.
Лицето й пак стана сериозно.
— Не — потвърди Роза. — И аз не смятам, че са го намерили. Никой не е казвал нищо. Куфарът явно е изгорял. От приюта наистина не е останала тухла върху тухла.
— Слава богу!
Не прозвуча добре, но Роза разбра какво имам предвид. Точно тогава стомахът й изкъркори шумно. Тя се изчерви като рак, а аз криво-ляво потиснах смеха.
— Гладна ли си? — попитах я.
— Не. Искам да кажа, мислех, че не съм. Но може би наистина съм гладна.
— Я да идем да хапнем. Да се подкрепим малко преди срещата с Рипън.
Роза се сепна.
— Казах ти вече, ще дойда с теб.
— Е, хайде, от мен да мине! Щом сме се хванали на хорото…
Впоследствие това решение се оказа чудовищна грешка.
След обяда в „Самиздат“ исках да хапна на вечеря някаква истинска храна. Тъй като срещата с Рипън беше в Кълвър Сити, отидохме с колата в една бира скара край морето, скътана в ъгъла на поредния от вездесъщите търговски центрове. Заведението — собственост на едно семейство, беше малко и предлагаше най-хубавите пържоли и печено пиле, както и — освен скарата, най-вкусните сладки картофи, които се топяха в устата досущ желирани ябълки. И никак не беше скъпо, като знаем в какъв квартал се намираше. Поръчах си ребра, а Роза предпочете печено пиле със златиста коричка. Ресторантът не е лицензиран, но това се компенсираше от огромните кани домашна лимонада, от които можеш да пиеш на корем. А нима съществува по-добър начин да угасиш киселините от лютивия сос?
Не споменах нищо пред Роза за картофите, докато келнерката не остави чинията върху масата и тя не гребна предпазливо с вилицата. Исках да погледам лицето й, когато неописуемо вкусните картофи докоснеха езика й. Тя, разбира се, грейна като дете, усетило вкуса на шоколада. Пак гребна с вилицата и задъвка блажено, сякаш изживява оргазъм — макар че, защо да си кривя душата, тук малко се поизхвърлям.
— Да си оближеш пръстите! — възкликна Роза.
Сервитьорката, която чакаше малко по-встрани да види реакцията й, рече:
— Точно така!
После ми намигна и забърза към съседната маса.
Хранехме се в относително мълчание, само от време на време разменяхме мнения колко вкусна е храната, инак всеки бе погълнат от мислите си. Продължихме разговора чак когато келнерката раздига чиниите и донесе десерта и кафето (прасковен сладкиш за Роза, орехова паста за мен).
— Та как стигна дотук, Марти? — попита Роза кафето си.
— След Четиристотин и пета улица завих по магистрала Марина, после свърнах наляво към Минданао, после…
— Друго имах предвид.
— Знам какво си имала предвид — рекох й.
— Извинявай — каза Роза и видимо се стегна.
Намеренията ми бяха други.
— А ти как стигна до „Нощен приют“? — попитах я. — Нещо не ми се вярва, когато си била малко красиво момиченце, да си мечтаела щом пораснеш да държиш приют за проститутки.