Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Крал Артемис I, естествено — отвърна оркът.
Стражът повтори безмълвно името и очите му се разшириха. Погледна към другарите си само за да види, че те също се опитват да преглътнат думите, — Артемис Ентрери ли те изпраща?
— Разбира се че не, селяко — отвърна оркът. — Не съм достатъчно важен, че да разговарям с крал Артемис. Изпълнявам нарежданията на Първия гражданин Джарлаксъл.
Двамата водещи стражи се свиха обратно зад стената.
— Проклетите глупаци наистина го мислят — изрече единият. — Изградили са си кралство.
— Има разлика между това да изградиш и да кажеш, че си изградил — отвърна първият.
— Е, откъде тогава са си намерили паж? — попита другият. — Виж го, чуй го. Не е от типа дето можеш да намериш в ловна дружинка чистокръвни.
Трети страж се приближи до свитата двойка.
— Отивам да повикам Уингхам и съветниците — обясни той. — Ще искат да видят това — погледна през стената към неочаквания посетител. — И да го чуят.
След по-малко от половин час Уингхам, Арраян, Олгерхан, водачите на Палишчук и по-голямата част от жителите на града се бяха събрали на най-северния площад и наблюдаваха как странният куриер преминава наперено през вратата.
— Почти очаквам да видя как около него валят цветя — прошепна на Арраян Уингхам и магьосницата се изкиска, при все очевидната сериозност на ситуацията.
Без да обръща особено внимание на хихиканията в тълпата, чистокръвният орк застана в центъра на събралото се множество и с театрален жест и преувеличено движение на китката разви свитъка пред себе си, хващайки го с две ръце.
— Чуйте! Чуйте! — извика той. — И слушайте внимателно, о, добри ми жители на Палишчук в земята, известна преди като Вааса.
Това предизвика известно раздвижване.
— Известна преди? — прошепна Уингхам.
— Никога не вярвай на мрачен елф — добави Олгерхан и се наведе през Арраян, която вече не хихикаше, за да се обърне към Уингхам.
— Крал Артемис I обявява пълни и свободни права на Палишчук и гражданите му — продължи оркът. — Негово Величество не проявява никакви претенции върху прекрасния ви град, нито изисква плащането на десятък, нито отказва достъп до някой път, мост или открито пространство в рамките на цяла Д’аерте.
— Д’аерте? — повтори като ехо Уингхам и поклати глава. — Наименование на езика на мрачните елфи.
— С изключение, разбира се, на пътищата, мостовете и откритите пространства в самия замък Д’аерте — добави оркът. — И дори и там жителите на Палишчук са добре дошли… със специално разрешение за достъп, разбира се. Когато гледа към вас, крал Артемис не вижда враг и най-съкровеното му желание е царуването му да бъде белязано от търговия и просперитет за жителите на Д’аерте и Палишчук.
— За какво говори? — прошепна Олгерхан на Уингхам.
— Предполагам, война — отвърна съсухреният и опитен полуорк.
— Това е лудост — изрече Арраян.
— Никога не вярвай на мрачен елф — измърмори отново Олгерхан.
Арраян погледна към Уингхам, който просто сви рамене, докато чистокръвният приключи с четенето, което се състоеше предимно от рецитиране на титли и прилагателни — превъзходен, великолепен, удивителен, — които да украсят името на крал Артемис I от Д’аерте.
Когато приключи, оркът направи леко движение с китката и пусна пергамента с долната си ръка, при което той се нави на руло. С бързо и елегантно движение оркът го мушна под единия си ръкав и отново застана с ръка на бедрото.
Уингхам погледна към групата от трима съветници и зачака да му кимнат почтително, за да започне да отговаря — покана, която не беше неочаквана, защото полуорките от Палишчук често търсеха насоки от опитния Уингхам за делата отвъд уединения им град. Поне за неща, които не носеха непосредствена опасност от битка, каквато бе обичайната ситуация.
— А какво е името ви, драги господине? — обърна се към вестоносеца Уингхам.
— Аз съм без значение — долетя отговорът.
— Как искате да се обръщам към вас, като към чистокръвния, орка, или може би вестоносеца от Д’аерте? — попита Уингхам и пристъпи напред от тълпата, така че да огледа по-добре странното създание.
— Обръщайте се към мен, както бихте се обръщали към крал Артемис I — отвърна оркът. — Защото аз говоря и слушам вместо Негово Величество.
Уингхам погледна към градските съветници, които не можаха да предложат нищо освен усмивки и свиване на рамене.