Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
— Джуд? — извика тя към таванските стълби.
Започна да ги изкачва. Бяха много стръмни, а стените толкова близко до нея, че сякаш я притискаха. Бързаше. Вратата продължаваше да е отворена. Стигна я и се поколеба, преди да влезе.
— Джуд, тук ли си? Джуд?
Наведе се, за да мине под ниската рамка. В пространството, огряно от пламъка на горелката, видя люлеещ се стол, писалище, няколко настолни лампи и диван. Влезе в стаята и, като се движеше на една страна, мина между писалището и дивана. Видя пред себе си тъкачен стан. Мина вляво от него, преметна крак през навит на руло килим и залитна, за да не стъпи върху човешка ръка. Хвана се за един стол, обърна се, видя разрошена коса, широко отворени очи, разкъсани рамо и гърди.
Слава богу, не беше Джуд.
Мери Зиглър.
Левият крак на Мери беше така разкъсан от глезена до бедрото, че се виждаше костта. Дона се извърна, наведе се и повърна. Стомахът й беше празен, но продължаваше да се свива и да я разкъсва от болка. Най-сетне й мина. Избърса насълзените си очи и тръгна към вратата.
Прескочи навития килим. Мушна се между дивана и писалището. Точно в този момент вратата пред нея се затвори.
Двадесет и пета глава
1
Джуд продължи да се промъква в тунела, като се опитваше да преодолее усещането, че всеки момент тесните стени ще го задушат. На някои места почвата беше укрепена с дъски. Беше дело на човешка ръка.
Може би Уик Хапсън или Аксел Куч са го направили.
Джуд знаеше, още преди да влезе в тунела, накъде ще го отведе. Но не очакваше да е толкова дълъг. Тунелът не беше прав. Лъкатушеше като коритото на стара река, с много извивки, отклонения и резки завои. На едно място се разклоняваше на две. Джуд тръгна наляво. Тунелът се изви в крива, която се съедини с другото разклонение и продължи надясно.
При всеки завой пръстът му замръзваше на спусъка, готов да стреля, ако раненият звяр неочаквано го нападне. Но след всеки завой виждаше, че тунелът продължава и се вие напред.
Скоро започна да мисли, че е подминал отвора, който търсеше. Спомни си разклонението. Може би десният ръкав минава покрай входа на къщата, преди да се извие и да се съедини с ръкава, по който беше тръгнал.
Това беше малко вероятно. Все пак…
Джуд излезе от един пореден завой и видя, че тунелът свършва и се разширява. Той освети пространството с фенера и разбра, че се намира в мазе. Големи и малки възглавници, като островчета, бяха разхвърляни по синия килим на пода. В един отдалечен ъгъл стоеше звярът.
Джуд тръгна към него. Съществото лежеше по гръб и беше притиснало към гърдите си възглавница. Дългият му заострен език висеше от ъгъла на устата. Джуд коленичи до него и бутна муцуната му с дулото на пистолета.
Беше мъртъв.
Долната част на тялото му беше покрита с кръв. Бързо провери и видя, че описанието на половия му орган, направено от Лили Торн, е съвсем точно. Изненадан и отвратен излезе от мазето.
Изкачи се по дървените стълби и влезе в кухнята на къщата без прозорци.
2
Аксел Куч, приведен напред като борец, стоеше пред вратата на тавана и се хилеше на Дона. Плешивата му глава проблясваше на светлината от горелката. Едрите му рамене, ръцете, гърдите и коремът бяха покрити с рунтави косми, но пенисът му беше гладък, огромен, лъскав и възбуден. Той се заклати към нея.
— Не ме доближавай!
Той поклати глава.
Дона размаха заплашително пламъка към него и се опита да свали пушката си.
Ръка с два пръста я сграбчи за китката. Рязко я изви. Горелката падна, но Аксел не престана да извива. Дона се обърна на една страна, залитна и падна по гръб. Аксел я ритна отстрани, без да пуска ръката й. Той се смъкна на колене. Взе горелката и мушна дръжката й между възглавниците на дивана над главата на Дона. След това прекрачи Дона с единия крак. Седна върху корема й, като натискаше ръцете й към пода.
— Красива си — каза той.
Тя се бореше, опитваше да си освободи ръцете.
— Стой мирно! — каза той.
— Махай се!
— Стой мирно!
Наведе се и натика устата си в нейната. Тя ухапа устната му и усети солената топлина на кръвта, но той продължи да я целува. Пак го ухапа, като яростно впи зъби в устните му. Той изстена и се дръпна. Удари я с опакото на дланта си.
Зашеметена от удара, Дона се опита да го изблъска със свободната си ръка.