Къщата на Звяра

— Лари е добре. Аз го завързах адски здраво.

— Ти ли го завърза?

— Нямаше как. Баща ми щеше да ме убие.

Те тръгнаха през паркинга.

— Казах на татко, че ако той убие Лари, аз ще започна да пищя. Той отвърна, че ще ме убие, ако го направя и аз му викнах, че не ми пука. Казах му, че ако остави Лари, ще направя всичко, което иска. Заповяда да се престоря, за да отвориш вратата.

— Той как накара Лари да отвори вратата?

— Престори се на полицай.

— Страхотно — промърмори Дона, като се чудеше как е възможно Лари да е толкова глупав.

Натисна дръжката на номер 12. Не беше заключена. Отвори вратата.

— Къде е?

— Във ваната. Беше идея на баща ми.

Намериха Лари легнал по очи в празната вана, а устата му беше запушена с риза. Ръцете му бяха вързани зад гърба и свързали с глезените на свитите му крака.

— Пипнахме го! — обяви Санди.

Лари отговори със сумтене.

Детето седна на ръба на ваната, наведе се и започна да разхлабва възлите. След няколко минути отвърза всичките. Лари се изправи на колене, отвърза ризата, омотана около лицето му, и извади чорапа от устата си.

— Ужасен човек — прошепна Лари. — Абсолютен дивак. Вие добре ли сте? Къде е Джаджмънт? Какво стана?

Дона му разказа всичко и обясни, че не знае дали Джуд е наранил тежко Рой.

— Трябва да идем и да разберем.

Прекосиха тъмния паркинг до номер 9 и завариха Джуд седнал на леглото. Рой лежеше по корем на пода между двете легла. Ръцете му бяха завързани зад гърба, а на главата нахлузена калъфка от възглавница, здраво закрепена с кожен колан около врата. Той не помръдваше.