Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
Нищо, освен Рой.
— Да се качим горе — каза шепнешком.
— Там ли живее чудовището? — попита Рой и се разсмя.
— Обикновено там напада — каза Джуд.
— Аха? Ти вярваш ли в тия глупости?
— Шшт.
Джуд излезе от кухнята. Запали фенера си. Пред тях беше антрето. Препарираната маймуна, която служеше за поставка на чадъри, пазеше предната врата като уродлив страж. Изгаси светлината. Мушна лявата си ръка зад гърба и измъкна колта от колана си.
— Вие какво, искате да ме изплашите ли?
— Шшт — повтори Лари.
— По дяволите.
При основата на стълбището Рой каза:
— Мирише ми на газ.
— Това е от снощи — прошепна Джуд.
— Тук беше убита една жена — каза Лари.
— Не ме будалкате, нали? Вие двамата само това правите.
— Млъкни! — каза Джуд.
— Само питам.
Тръгнаха нагоре по стълбите. Ужасите от миналата нощ нахлуха в главата на Джуд. Мери Зиглър, смъртта, тялото й, което полетя към него; глухите звуци, които чу, когато тя се претърколи върху гърба му; ужасната воня на Звяра. Погледна към върха на стълбите едва ли не изплашен, че ще я види отново там.
— Имате ли цигари? — попита Рой.
— Млъквай.
Изкачиха стълбите.
— Така — каза Джуд. — Лягай!
— Какво?
— Легни по корем.
— Я си еби майката.
Джуд внезапно го ритна. Левият крак на Рой изхвръкна напред и той тежко тупна.
— Копеле мръсно.
— По корем!
Рой се подчини.
— Ще ми паднеш, скапаняк такъв. Ще те изкормя. Ще ти отрежа пишката и ще я набутам в…
— Ето тук — Джуд прошепна на Лари и посочи вратата на няколко метра от Рой.
— Сам ли?
— Ей сега — Джуд клекна. — Окей, Рой. Лежи тук кротко. Знаеш ли какво? Ако останеш жив до сутринта, ще те предам на ченгетата.
— Майната ти.
— Но единственият начин да оцелееш, е да не шаваш. Може да ти провърви и Звярът да не те забележи.
— Разкарай се.
— Ние ще идем ей там и ще ти хвърляме по едно око. Ако се опиташ да се измъкнеш, ще се наложи да те очистя. Някакви въпроси?
— Да. Как ти е името? Обичам да знам името на тоя, дето ще го изкормя.
— Казвам се Джаджмънт Ръкър.
— Копеле!
Джуд отиде до вратата. Там го чакаше Лари. Отвори я. Освети с фенера си стръмното стълбище.
— Тук е добре — прошепна той. — Можем да седнем на стълбите.
Влязоха и Джуд изгаси фенера. Дръпна вратата към себе си така, че да остане, само малък процеп. Прилепи се до него и видя очертанията на Рой, който лежеше върху тъмния под на коридора.
Джуд премести пистолета в дясната си ръка. С лявата извади ножа на Рой от джоба на жилетката. Потупа я и усети приятната тежест на допълнителните пълнители.
— Джуд? — прошепна Лари. — Наистина ли ще оставим Звяра да го убие?
— Шшшт.
2
Дона искаше да обърне, да се върне при „Къщата на Звяра“ и там да чака, докато двамата свършат. Но точно когато се канеше да завие, върху огледалото проблеснаха фаровете на кола. Тя бързо ги настигна. На Дона й се стори, че вижда нещо правоъгълно на покрива й. Погледна с каква скорост се движи. Не, не беше с нарушение.
Санди се обърна.
— Опа! — каза тя.
— Видях.
— Ще спреш ли?
— Ако той ме накара.
— Защо се е залепил за нас.
Защото е невъзпитан.
Полицейската кола се движете плътно зад тях чак до „Уелкъм Ин“. Последва ги и когато влязоха в мотела. След това зави надясно и паркира пред ресторанта.
Санди пресилено въздъхна от облекчение.
— Значи, просто е бил гладен — каза Дона. Тя спря пред номер 12. — Нека го изчакаме да влезе.
— И после?
— Ще се върнем за Джуд и Лари.
— Джуд каза след половин час.
— Ще идем малко по-рано.
Дона се облегна на седалката и тръгна обратно през паркинга. Хвърли един поглед на полицейската кола и видя, че в нея няма никой. Полицаят не се виждаше наоколо. Тя зави наляво.
— Щом отиваме по-рано — каза Санди, — можем ли да влезем вътре?