Къщата на Звяра
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Къщата на Звяра». Краткое содержание книги:
Колкото по-навътре проникват, толкова по-кошмарни неща ги сполетяват. Мъжете загиват бързо. Жените живеят малко повече… за да изпитат мъченията и сексуалното насилие.
Но най-страшното се намира под злокобната къща. Там витае ужасът, който чака следващата си жертва.
Недейте и да си помисляте да пристъпите в „Къщата на Звяра“.
— Санди!
— Искам да гледам!
— Повярвай ми — каза Лари. — Убеден съм, че не желаеш да видиш какво прави Звярът, с който и да е.
— Почти стигнахме — каза Дона.
— Добре. Мини покрай къщата, а след това обърни.
— Тук ли?
— Малко по-надолу, така че да сме зад ъгъла.
Дона намали.
— Тук е добре.
Тя се опита да направи обратен завой, но колата беше много широка. Видя, че няма да успее. Даде назад, за да направи завоя.
— Чудесно — каза Джуд. — Сега изгаси фаровете.
Тя изключи фаровете и пътят пред тях потъна в мрак, с изключение на петната лунна светлина. Шосето не беше чак толкова тъмно както гората от двете му страни, така че спокойно можеше да ги чака тук. Гората свършваше зад завоя. Луната осветяваше пътя с бледа, мека светлина.
— Спри пред будката — каза Джуд с напрегнат шепот.
Дона спря.
— Трябват ми за малко ключовете.
Тя изключи колата. Обърна се и му подаде ключовете.
— Джуд? — едва различаваше чертите на лицето му. — Не е ли по-добре да го заведем в полицията?
— Не.
— Не че аз не… Не може ли да го застреляме или нещо подобно?
— Това ще е убийство.
— Ако го дадете на Звяра, пак ще е убийство.
— Той ще го е извършил, а не ние.
— Не искам пак да влизаш в тая къща. Особено през нощта. За Бога, Джуд.
— Всичко е наред — каза тихо Джуд.
— Нищо не е наред. Може да те убият. Няма да е справедливо. Прекарахме само два дена заедно.
— Ще имаме колкото си искаш дни занапред — каза той и слезе от колата. Измъкна Рой, който се препъна и падна на колене, и се обърна към Лари: — Наглеждай го.
Дона отиде с Джуд до багажника.
— Моля те, върни се в колата.
— Една целувка само.
— Добре.
Тя плътно се притисна към него, стисна го силно с надеждата, че телата им по някакъв магически начин ще се слеят в едно и тогава ще може да го спре. Но след малко той нежно я отмести.
Видя го как извади разкъсаната си предпазна жилетка от багажника и я облече. Взе два фенера и една газова горелка. След това внимателно затвори капака. Подаде й ключовете.
— Колко показва твоят часовник? — попита той.
— Единадесет без петнадесет.
Той свери своя.
— Добре, елате да ни вземете в единадесет и петнадесет.
— Джуд?
— Върви. Моля те. Искам да приключа час по-скоро.
Тя влезе в колата, запали и тръгна напред, без да се обръща към тримата мъже, които остави на пътя.
Двадесет и четвърта глава
1
— Това е въртяща се преграда — каза Джуд. — Прескачай!
Рой поклати глава.
Джуд притисна в него ножа и Рой преметна крак. От другата страна Лари му помогна, като го хвана за една от завързаните ръце. Джуд чу, че се приближава кола. Преметна се през преградата, сграбчи Рой и го повали на земята. Тримата лежаха близо до стената на будката.
Колата намали. Чакълът изхрущя под гумите. Джуд изпълзя напред и надникна от ъгъла на будката.
Полицейска кола.
Беше спряла от другата страна на пътя, но се чуваше тихото бръмчене на мотора й. След няколко секунди колата обърна, мина бавно покрай будката и се отдалечи.
Изправиха Рой и го поведоха през поляната.
Промъкнаха се бързо покрай страничната стена на къщата към задната й част. Там се изкачиха по стълбите към верандата.
Счупеното стъкло на задната врата не беше сменено, нито пък запушено. Джуд прибра ножа в джоба си и мушна ръка в отвора. Прокара пръсти по бравата и откри резето. Опита се да го дръпне. Беше заяло. Той натисна рязко. Резето се отмести с щракване, което отекна в тишината.
— Това сигурни го събуди — прошепна Лари.
Джуд отвори. Влезе и дръпна забуления Рой.
Лари ги последва и затвори безшумно вратата.
— Накъде? — изшептя той.
— Нека първо махнем това — Джуд развърза колана от врата на Рой, след това издърпа калъфката на възглавницата.
Той завъртя глава и се огледа.
— Това е „Къщата на Звяра“ — каза Джуд.
Другият започна да сумти.
— Ще ти отпуша устата. Може да поживееш още малко, ако стоиш кротко.
Рой кимна.
Джуд махна лейкопласта от устата му и го прибра в джоба си. Завърза колана на кръста си и мушна калъфката в него, така че единият й край да виси покрай крака му. Не биваше да оставя нищо.