Гондолата на времето

Опитах се да погледна през рамото й.

— Къде е Хосе?

— За съжаление, той още не се е върнал. Никой никога не знае колко дълго ще траят пътуванията му на сушата.

Аха, значи, той не криеше пътуванията си. Но какво друго би могъл да каже? Сега ще отскоча до бъдещето?

Това, че Мариета не знаеше нищо и следователно не беше една от посветените, ме успокои. С което обаче все още не ставаше ясно как бе станала добрата стара приятелка на Себастиано. И също така колко добро беше това приятелство.

— Стопанката не си ли е вкъщи? — попита Мариета, като влезе. Носеше голяма кошница с дръжка, която държеше толкова грациозно, сякаш беше най-яката чанта „Кели“.

— Тя спи. — Посочих към стаята на мона Фаустина, чиято врата все още беше отворена.

— Наистина ли? — Мариета сбърчи вежди. — Да не е глуха?

— Не, напротив.

— Тогава сънят й е доста дълбок. Къде е Себастиано?

— Горе, на таванското помещение. — Минах напред и изпитах задоволство от факта, че на Мариета не й беше толкова лесно, колкото на мен, да се качи по стръмните стълби. Понякога имаше предимства да не си чак толкова висок.

Горе тя сложи кошницата на земята и се втурна към Себастиано.

— Скъпи мой! Чух, че имаш треска! Това е ужасно!

— Не е толкова страшно — промърмори той. — Хубаво е, че си тук. Какво щях да правя без теб!

— Недей така. За какво са приятелите? Сега нека да видя дали мога да ти помогна!

Всъщност можеше, за оказване на първа помощ играеше в по-висша лига от мен. Без повече приказки свали превръзката и прегледа раната му, след което взе от кошницата една кутийка и намаза мястото със зеленикава гъста каша, накрая го превърза умело и сръчно с чиста кърпа. При това успя лесно да мести насам-натам Себастиано, докато накрая го превърза за пример.

Тогава ми подаде една ленена торбичка.

— Вътре има доказано лекарство против треска. Изсипи го във вряла вода, това трябва да облекчи страданията му!

Още една точка за нея, защото моето така трудно набавено лекарство против треска, за съжаление, го беше изпил някой друг.

Направих всичко, което тя ми нареди, защото в края на краищата беше в мой интерес Себастиано да оздравее бързо. Така че преварих вода за лекарството против треска, изпразних гърнето и накрая качих кофа със студена вода, за да можеше Мариета да му направи компреси на прасците за понижаване на температурата.

— Това е изпитан лек против треска — обясни тя, докато ми показваше как се поставя компресът. Гледах внимателно, въпреки че ме сърбяха пръстите, да я бутна от леглото, защото не ми хареса как сложи ръката си на бедрото на Себастиано по време на процедурата.

Междувременно вече си бях обяснила защо изпитвах тези неконтролируеми пристъпи, когато Мариета се появеше в обкръжението на Себастиано — аз ревнувах. Това не ми се беше случвало никога. От което можех да си направя следния извод: бях хлътнала по Себастиано.