Венеция, 2009
Както обикновено, вечеряхме в ресторанта до хотела. Според майка ми в цяла Венеция няма по-вкусна паста. На мен ресторантът ми харесваше, защото беше в обхвата на безжичната интернет връзка на хотела и между антипастото* и основното ядене можех свободно да сърфирам.
* Предястие, на италиански. — Бел. прев.
— Знаеш ли, от време на време можеш да показваш малко повече интерес, когато баща ти разказва за работата си — рече майка ми, когато след предястието татко излезе да телефонира за кратко. — Професията му е много важна за него!
— Но аз показвам интерес. Винаги го слушам какво говори!
— И през това време си играеш с телефона под масата.
— Това не е телефон, а айпод — отвърнах вяло.
Мама беше права, не бях особено въодушевена от разказите на татко за работата му. Може би се дължеше на факта, че толкова често ми се налагаше да ги слушам. Баща ми е чудесен човек и в неговата област световно признат учен. Но когато в продължение на десет дни единствената тема на масата се свежда до прашасали монети, мухлясали керамични съдове и фрагменти от стенописи, на единайсетата вечер човек не е особено впечатлен.
Понякога баща ми откриваше и страховити неща, или поне знаеше подробности за тях. Например преди няколко години на един остров във Венецианската лагуна археолози са открили масови гробове със стотици мъртъвци, които са били заровени там по време на една от големите чумни епидемии през XV век. Още по-зловещо беше, когато татко разказа за друга венецианска находка от същия период, направена едва преди няколко месеца. Ставаше дума за скелета на жена, която била прободена с кол във врата.
— Колко жестоко! — бе възкликнала мама изумено.
— Също като при вампирите — допълних аз.
За моя изненада, татко кимна.
— Напълно е възможно. Това суеверие е било разпространено още по времето на Ренесанса. Според него мъртъвците са излизали от гробовете си, за да се хранят с умрелите от чума.
— Леле! — възкликнах впечатлена.
— Предполага се, че жената е починала от чума и чрез кола е трябвало да бъде предотвратено да се превърне в привидение. Затова я наричат жената вампир.
Това беше една наистина интересна археологическа история — истинска сензация. Но обикновено историите на баща ми бяха толкова вълнуващи, колкото и късните новини, които само те подсещат, че е време за лягане.
Малко след като мама ме помоли да се отнасям с по-голямо внимание към работата на баща ми, той се върна от телефонния си разговор и отново седна на масата.
— Един колега от Рейкявик е съобщил за изключително интересна находка.
