Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Хората ми се кланят ниско, докато минавам, а на нас двете с Мери са зачислени още дами, които да ни обслужват. Внезапно се оказва, че имам нужда от някой, който да ми носи ръкавиците. Мери напуска непринудената приятелска среда в стаите за почетните дами и двете заедно заживяваме в по-пищни покои със собствени придворни дами и си създаваме собствен малък двор в двора, двете сме обслужвани като принцеси. Обличам господин Носльо в ливрея със зеления цвят на Тюдорите, а Джоу и Рибън получават плетени нашийници от зелена коприна. Рибън носи звънче от ковано сребро и спи на възглавничка от зелено кадифе.
Движа се навсякъде сред сподавена буря от почтително любопитство. От гардероба ми предоставят прекрасни рокли от кадифени платове и златен брокат. Издигането ми до такова важно положение поражда толкова много въпроси, но няма никой, до когото мога спокойно да се допитам. Възможно ли е Елизабет да е решила да изчака, докато Робърт Дъдли бъде свободен да се ожени, и да ме посочва за своя наследница, за да спечели време? Съпругата му може да умре от някаква болест, или от старост, и Елизабет ще може най-сетне да се омъжи за него. Или пък, дали след като е Върховен глава на Църквата, ще използва властта си да обяви брака на любовника си за анулиран, и сама ще се омъжи за него? Никой не може да възрази срещу поведението ѝ, щом е осигурила на Англия законна протестантска наследница — мен.
А ако е така, не би ли било разумно да ми позволи да се омъжа за мъжа, когото съм си избрала, английски благородник, близък до трона, предан реформатор? Дали ние с Нед не се оказваме внезапно неустоим дар за Елизабет: кралско потекло, протестантски убеждения, и със сигурност плодовити? Ако сложа в люлката законородено момче от династията на Тюдорите, няма ли това да освободи Елизабет да прави каквото пожелае? Ще сложи ли тя край на всички спорове, като осинови бебето ми и даде на Англия този рядък дар: здраво момче от династията на Тюдорите? Ще посмея ли да поискам Нед като благоволението, което тя ми обеща? Ще посмея ли да повикам Нед в новите си покои и да говоря с него пред всички?
Елизабет продължава да демонстрира привързаността си към мен. Седя начело на масата на придворните дами на вечеря, а Мери е настанена върху висока възглавничка в другия край. Само на мен се полага да нося ветрилото на кралицата вечер, само аз държа ръкавиците ѝ, докато вървим заедно към конюшните. Имам нов кон: когато ходим на лов със соколи, държа сокол върху юмрука си. Играя карти с нея, а в параклиса коленича за молитва зад нея. Несъмнено тя ме подготвя да я наследя. Испанският посланик прекратява тайните ни разговори, но се кланя много почтително. Робърт Дъдли ми отправя потайната си, прелъстителна усмивка. Нед среща погледа ми от другия край на залата за аудиенции и знам, че ме желае. Нима, щом мога да помоля братовчедка си кралицата за всякаква услуга, не мога да ѝ кажа, че искам да се омъжа за предан на престола английски аристократ, и че двамата можем да ѝ служим до живот?
Джейни казва:
— Имам изненада за теб. Ела в стаята ми.
До вечеря има още час и другите дами от спалнята са с кралицата и следят как камериерките пристягат връзките на роклята ѝ, всяка застанала с някакъв предмет в ръце: златистата ѝ шапчица, кутията ѝ за бижута, ветрилото ѝ. Всяка от тях чака реда си да пристъпи напред в ритуала по обличането на богинята, за да може тя да отиде на вечеря и да флиртува с мъжа, който е имал късмета да привлече изменчивото ѝ внимание тази вечер. Всяка трета вечер е мой ред да я обслужвам, всяка четвърта вечер малката ми сестра, Мери, стои и държи бижутата. От време на време Джейни се чувства достатъчно добре, за да поднесе златистата шапчица, но тази вечер и двете сме свободни.
Подобно на малки момичета, които бягат от омразна мащеха, ние се промъкваме покрай стаята на почетните дами и Джейни отваря вратата на спалнята си, влизаме… и там е Нед.
Спирам на прага: зная, че го зяпам, сякаш не мога да повярвам, че това е той и ме чака, сякаш е излязъл от сънищата ми.