Танц с огледала

— Добре дошла, лейди Мадлин — каза той и прие протегнатата ръка, за да я целуне. — Радвам се, че дори сред скръбта си не сте изгубили усещането си за женственост.

В думите му се долавяше лека хапливост, затова тя се усмихна учтиво насреща му и попита:

— Успяхте ли да заловите виновника, причинил ми толкова мъка?

Веждите на лорд Мърбанд се свъсиха само за миг, но Мадлин забеляза.

— До този момент Привидението защитава прозвището си.

— Чух, че той се подигравал на пазачите ви, докато помагал на Стражителя да избяга и обявявал града за своя собственост. Убедена съм, че подобна арогантност скоро ще ви помогне да го заловите. Много би ме облекчило знанието, че убиецът на съпруга ми е бил заловен и е получил наказанието, което заслужава.

— Разбира се. — Инграм посочи към малка масичка, която слугите бяха отрупали с напитки.

— Бяло вино — каза тя в отговор на подразбиращия се в жеста му въпрос. Един от лакеите й подаде чаша.

— Какво ви води насам? — попита лорд Мърбанд, докато тя отпиваше. Забеляза, че домакинът поглежда към корсета й, затова се постара да отпива още по-бавно. Отвращаваше се при мисълта за допира му, но пък той бе изключително богат и притежаваше голяма власт: на практика отговаряше за цялата южна част на кралство Нелдар. В този случай за нея щеше да има полза да затвори очи и да го изтърпи.

— Дошла съм заради Алиса, разбира се.

Инграм въздъхна.

— Приемам, че идвате, за да настоявате за освобождаването й като част от Трифектата.

Мадлин трябваше да потисне усмивката си. Тя никога не бе харесвала Мейнард Гемкрофт, а към невъзпитаната му мърла изпитваше още по-малка симпатия. Да хаби влиянието и богатствата си, за да я освободи? Как ли пък не.

— Точно обратното — каза вдовицата, стараеща се да не допусне злорадство. — Не, Инграм, тук съм, за да се убедя, че ще проявите смелостта да я накажете подобаващо. Дори Трифектата не се намира над законите на Негово величество.

Инграм повдигна вежда.

— Странно е, че съпругът ви никога не споделяше това мнение, когато Тарас се озовеше в неприятности.

Споменаването на това име прободе сърцето й. Тя дискретно намести корсета си.

— Аз не съм Лори. И ще ви бъда благодарна, ако не споменавате тези имена. Раните са все още прекалено дълбоки.

Лордът побърза да се поклони:

— Понякога езикът ми се забравя. Моля да ме извините. Що се отнася до Алиса, нещата далеч не са толкова прости. Не разполагам с доказателства за същинска вина, единствено с твърденията на Лариса. Разбира се, елфическата дума няма тежест пред съда. Освен това трябва да мисля и за настроението на жителите…

Вдовицата знаеше за какво загатва той. Хората превъзнасяха Алиса Гемкрофт като героиня, първа от всички аристократи осмелила се да предприеме нещо срещу подлите елфи. Тази ситуация отвращаваше Мадлин.