Танц с огледала

Стражителя повали умиращия.

— Наляво! — извика Зуса.

Той я последва веднага и се присъедини към атаката й срещу трима копиеносци. Безликата скочи сред тях, а Хаерн отблъсна наконечника, полетял към гърдите му. Приземилата се жена прониза войника от лявата си страна, а веднага след това нанесе двоен удар към другия. Ризницата му спря остриетата, но ударите се оказаха достатъчни, за да му изкарат въздуха. Ритник в челото го повали на земята.

Междувременно Стражителя се бе хвърлил към своя противник и бе прелетял край него, замахвайки. Войникът рухна на колене, притиснал ръка към шията си, за да спре кръвта. Хаерн и Зуса се затичаха по улицата. Зад тях останаха купища окървавени тела.

— Лягай! — кресна Стражителя, сграбчи китката на безликата и я дръпна към земята: бе зърнал неколцина арбалетчици. Болтовият залп прелетя над главите им. Една от стрелите потъна в бедрото на жена, която оживено се пазареше с някакъв търговец. Писъкът й породи паника сред тълпата. Преследваните веднага скочиха на крака и бързо се сляха с хаоса. Преследващите ги войници трябваше да се сражават за всяка крачка.

Отдалечили се на достатъчно разстояние, те свиха в една уличка. Там Хаерн свали качулката си и погледна към Зуса. Дрехите й тъмнееха от кръв, но притежателят й бе труден за отличаване. Наметалото й бе изгубило червенината си — поддържалата го магия бе изчезнала.

— Трябват ти нови дрехи — рече той и кимна към кръвта.

— На теб също. — Жената посочи към дългата цепка в ръкава му. Раната не беше дълбока, но щеше да остави белег.

— Поне не си облечена в онези дълги ивици.

В момента и на двамата не им беше до смях. Те се върнаха на пазара, далеч от мястото, където войниците все още претърсваха. Зуса изостана, а Хаерн използва последните си пари, за да купи нови дрехи — простовати, в сиво и кафяво.

— Взел си ми рокля? — посрещна го безликата.

— Това бе най-доброто, което можах да намеря.

— Не мога да се бия с рокля.

— Сигурен съм, че ще се справиш.

Двамата се бяха оттеглили в тясна уличка край напукана каменна стена. Хаерн остана с гръб към нея, стараещ се да прикрие преобличането й. При обръщането си той неволно се засмя. С късата си коса и изящно тяло тя изглеждаше нелепо в простовата рокля, която й беше прекалено широка.

— Може би трябваше да запазим кървавите дрехи — каза Стражителя.

Той също се преоблече, оформи вързоп от старите им одежди и го нарами. Зуса скри кинжалите си сред гънките на роклята си, а Хаерн пъхна мечовете във вързопа.

— Вече сме двойка бедняци — каза тя. — Сега накъде?

Хаерн я хвана за ръката и я изведе на улицата.

— Да проверим какво е станало с Алиса.

Двамата се отправиха към дома на лорд Инграм, надявайки се да пристигнат преди пазачите. В началото Хаерн смяташе, че преобличането им е отнело прекалено много време, но се оказа, че греши. Скоро се натъкнаха на голямо струпване от двете страни на улицата. То следваше почти петдесетината войници, отнасящи Алиса в тъмницата.