![Изгубената реликва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/5/izgubenata-relikva-bg-download.jpg)
Изгубената реликва [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-257-2
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената реликва [bg]». Краткое содержание книги:
Амал го изгледа изненадано за миг, после изведнъж омекна.
— Да, така е.
Суета. Най-лесният за експлоатиране порок под слънцето.
— Всъщност онзи ден си мислех точно за теб — продължи Маршъл.
— Така ли?
— Абсолютно. Един от клиентите ми се кани да купи голям театър. Този мъж не си знае парите. Сега не мога да говоря много за това, защото още не е сключил сделката, но си мисля, че ще му се наложи да търси талантливи драматурзи. Ще прави страхотни продукции с висок бюджет. Мисля си, че твоите пиеси могат да му допаднат. Ако искаш, мога да му спомена за теб. Не е за изпускане като възможност.
— Страхотно! Благодаря, Маршъл!
Маршъл пусна най-щедрата си усмивка. След като събеседникът омекне, идва време да наложиш предимството си.
— Слушай, тук съм, защото Брук трябваше да ми даде една книга. Минах наблизо и си помислих да се отбия да я взема. Знам къде е. На библиотеката до бюрото й. Пусни ме да я взема, какво ще кажеш?
Амал вече се усмихваше широко, забравил всяка предпазливост.
— Разбира се. Няма проблем.
След секунди Маршъл се устреми към кабинета на Брук, а Амал продължи да полива цветята, без да му пречи. Маршъл беше експерт в тези неща и знаеше точно къде да потърси онова, което го интересуваше. Един бърз поглед към бюрото не му подсказа къде може да е заминала, така че включи компютъра.
— Франция, друг път — промърмори той, когато огледа имейлите й и намери потвърждението за полета.
Беше в Португалия. И той знаеше точно къде в Португалия. Спомни си кошмарната седмица през миналия май, която той и Фийби прекараха в порутената селска къща на Брук. Най-лошата ваканция в живота му. Нямаше басейн, нямаше нищо, дори и сигнал за мобилен телефон, за да се свързва със света. На Фийби й беше харесало, а той се чудеше как да си тръгне по-рано. Поради някаква причина Брук смяташе, че онова място е рай. Не се съмняваше, че е отишла там.
Маршъл бързо изключи компютъра, грабна някаква книга от библиотеката, за да не се усъмни Амал, и излезе.
48
Рим
— Къде отиваме? — попита Буитони, когато Дарси го поведе към служебния паркинг. Стискаше ключовете на една от необозначените полицейски коли, „Алфа Ромео GT“.
— На летището — отговори тя и погледна часовника си. Беше 2:37 ч. следобед.
Буитони я изгледа учудено.
— Защото Бен Хоуп се е обадил от там на съдружника си някъде около час преди стрелбата срещу Тасони — обясни тя. — Въпросът е какво е правил там.
Буитони се замисли.
— Може би е трябвало да се срещне с някого? Може би оръжието е било скрито в сейф за багаж там?
— Хоуп се е обадил от чакалнята за заминаващи пътници. Чакал е да се качи на самолет.
— Сигурна ли си?
— Проверих. Полетът е в шестнайсет часа и три минути, за „Хийтроу“. Излитането е било забавено с близо час. Хоуп е в списъка на пътниците. Бизнес класа. Искаш ли да знаеш номера на мястото му?
Буитони доби озадачен вид.
— Искал е да лети за Лондон?
— Така изглежда.
— Но не се е качил на самолета.
— Явно не.
— А защо? — попита Буитони. — Дали просто не е искал да ни заблуди?
— Мислиш, че е толкова глупав? Никой не може да влезе и излезе от летище, без да го заснемат на десетки камери. Затова искам да отида там. Записите от камерите могат да ни насочат към някаква следа. — Дарси му подхвърли ключовете от колата и Буитони ги улови във въздуха. — Ти карай — каза му тя.
След мъчително пътуване през хаотичния трафик на Рим изминаха и трийсетте километра право шосе до „Фиумичино“. В зоната за сигурност на летището двама намръщени униформени ги заведоха в контролната зала, където на редици монитори следяха кадри от стотиците камери из комплекса. Всички се записваха на твърди дискове, свързани с още монитори, на които можеше да се преглеждат старите записи, без да се пречи на новите. Дарси и Буитони поискаха да им дадат записите от предишния следобед, когато Бен Хоуп би трябвало да е бил на летището.
Не ставаше бързо. Докато техниците открият и донесат материала, Дарси беше изминала километри, крачейки напред-назад в коридора пред залата. После с Буитони седнаха на пластмасови столове, за да гледат записите.
Да различиш Бен Хоуп сред хиляди дребни фигурки, които идваха и си отиваха и се движеха комично със забързани движения, беше доста трудно. След цяла вечност взиране в екраните и пиене на кока-кола очите на Дарси се зачервиха. И тогава най-накрая тя откри каквото търсеше. Русата коса, коженото яке, лекотата на движенията. Носеше зелена брезентова чанта, пропътувала много километри.