Четвъртата маймуна [bg]

Колата на господин Картър все още беше паркирана на алеята пред къщата им. Не съм сигурен къде другаде очаквах да бъде, тъй като времето зад волана на господин Картър беше свършило, а госпожа Картър нямаше да кара в близко бъдеще, но като видях колата, изпитах чувството, че в къщата им има някого, макар да знаех, че е безлюдна.

Оставих количката на нашата алея и се приближих.

Бутнах мрежата против насекоми, без да мога да се отърся от усещането, че вътре има някого. Вратата не беше заключена, затова предположих, че някой е влязъл, но нямах основателна причина да смятам така.

Кварталът ни беше безопасен. Хората не заключваха вратите си и приятели и членове на семейството влизаха и излизаха от къщите, без да им попречи някой. Всъщност подозирах, че господин Картър е оставил ключовете си в колата вчера. Родителите ми обикновено го правеха.

Почувствах обаче, че нещо не е наред.

Вратата с мрежата леко изскърца, когато я отворих и влязох вътре, достатъчно силно, за да предупреди някой неканен гост за пристигането ми. Кухнята беше тиха и изглеждаше недокосната от снощи. Стъклата от строшената бутилка все още бяха разпръснати на пода в изпаряваща се локва от бърбън, в която пълзяха мравки. Напиваха ли се мравките? Сигурно. Гледах ги как припкат в лепкавата каша и целеустремено се движат на зигзаг. Не ми се видяха различни от всяка друга група мравки, която можеш да намериш навън на тротоара или да се спотайва под камък, но бяха мокри от алкохола. Две-три чашки бяха замаяли главата ми. Плуването в бърбъна може би ги беше изпратило на еднопосочно пътуване в Алкохоландия. Мравките обаче изглеждаха нормално, неповлияни.

Изпитах желание да им драсна клечката, да ги запаля и да гледам как горят. Телцата им щяха да пукат и да пращят с наситен от алкохол бяс. В един момент живи, а в следващия — овъглени на прах. Щеше ми се да си поиграя на Господ.

Помъчих се да не забравя да извърша експеримента по-късно. Бях дошъл тук с цел и баща ми щеше да бъде разочарован, ако позволях на рояк мравки да ме отклонят.

Погледнах към масичката, където беше заспала госпожа Картър. Представих си я как седи там с изцъклени очи и фъфлейки ми говори как нарочно е искала да я видя гола в онзи ден край езерото. "Жената иска да бъде желана, това е всичко" — каза тя.

Кръвта ми закипя от тази мисъл.

Съсредоточи се. Трябва да се съсредоточа.

Звукът се чу някъде навътре в къщата.

Тракане или може би трополене.

Не беше шум, който издава самата къща, не скърцане или пукане на къща, която сляга или се намества, както е известно, че правят къщите. Това беше нещо различно.