Убийствени сънища [bg]

— Един от хората на Санборн, Девлин. — Той кимна към раната си. — В гората. Забих нож в рамото му, но той успя да избяга. И аз реших да се върна да проверя как сте.

— И нищо не ми каза! — процеди тя през зъби.

— Нямаше време, а и ти успокояваше сина си.

— Защо да е нямало време?

Той мълча един миг.

— Трябваше да отидем да проверим как са овчарят и семейството му.

Софи го изучаваше с поглед. Каза й за Девлин, но не искаше да й каже нищо за този овчар.

— И?

— Мъртви са. Грозна смърт. Овчарят, съпругата му, синът му и внучката му, момиченце на около седем години.

Шокът започна да приижда на вълни.

— Какво?

— Чу ме. Искаш ли да повторя?

— Защо? — прошепна тя.

Той сви рамене.

— Може би овчарят е попаднал на Девлин и той го е убил, за да не го издаде. — Той стисна устни. — Не, мисля, че Девлин е имал възможност да го убие и се е възползвал от нея. Той е кръвожаден кучи син. Едно малко момче не би било достатъчна жертва за него. Той иска да има повече мишени.

— И ти реши, че може да е дошъл направо в замъка?

— Всъщност не. Но Девлин има изумителна поносимост към болката и аз трябваше да бъда сигурен — каза той рязко. — Исках да чуя гласа ти. Имах представа какво ще открием, като отидем до къщата на овчаря. Не исках да мисля за теб, докато гледам свършеното от Девлин. Знаех си, че то ще ме разтревожи.

Тя разшири очи от ужас.

— Разбира се, подобно нещо би разтревожило всекиго.

Той поклати глава.

— Подобно зрелище не би имало никакъв ефект над мен в месеците, последвали излизането ми от Гарууд. Тогава сякаш имах мазоли вместо чувства. Не чувствах нищо. Не изпитвах нищо. — Направи гримаса. — Един от страничните ефекти на РЕМ-4. Той трая дълго време.

— Мили Боже!

Той поклати глава.

— Ето че отново се изпълни с чувство за вина. Трябваше да се сетя, че ще стане така. За някой като теб, това е толкова ужасно, колкото и контролът над мозъка. Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, онова, което видях в къщата на овчаря, направо ме разкъса. Момиченцето… — Той преглътна. — Да, доста неща изпитах там, на онова място.

— Това не ме кара да се чувствам по-добре. — Гласът й беше неравен — извисяваше се, заглъхваше. — Не искам да изпитваш каквато и да е болка. Тези бедни хорица… — Пое си дълбоко дъх. — Нищо чудно, че МакДъф беше така рязък с мен. Вероятно смята, че аз съм отговорна.

— Може би. Ще трябва да попиташ него утре сутринта. Знам, че е като полудял и е решил да преследва Девлин. Ако аз не го хвана първи. — Видя изражението на лицето й и добави: — Няма да те оставя. Няма да го преследвам. Той сам ще дойде при мен. Девлин не обича да му причиняват болка, а аз забих нож в тялото му. Дори Санборн да го оттегли от тази работа, той пак ще е по петите ми.