Убийствени сънища [bg]

Майкъл не беше в стаята си. Какво, по дяволите…? Беше му казала да я чака.

— Той е добре.

Тя се обърна и видя Ройд, застанал на прага.

— Майкъл те чака в моята стая. Дойдох да проверя как е и реших, че ще предпочетеш той да има компания. Помогна ми да сменя превръзката си. И така поне беше зает с нещо.

— Да, добре. Благодаря ти. — Тя го изучаваше с поглед. — Малко си блед, но си по-добре отпреди. Добре ли спа?

— Достатъчно добре. Защо не слезем долу да потърсим храна?

— Не още. При МакДъф има инспектор от Скотланд Ярд. Той иска да останем скрити, докато инспекторът си замине.

— Тъй като обратното означава катастрофа, ще се съгласим с него, нали? Говори ли вече с МакДъф?

Тя кимна.

— Ти беше прав. Той има намерение да преследва Девлин и иска да ни използва, за да го намери. Не, това не е достатъчно силно казано. Има намерение напълно да ни използва. И мисли, че може би Майкъл няма да е в безопасност тук след заминаването му. Опитва се да измисли някакъв друг план.

— И това те тревожи? Защо?

— Нямам нищо против някой да се опитва да защити Майкъл и да му осигури безопасност. Но, да, тревожи ме фактът, че МакДъф не дава пет пари за това, как аз искам да бъде свършено това.

— Сигурен съм, че ти ще промениш неговото отношение. — Той направи гримаса. — Точно както промени моето.

— Няма много време. Надявах се, че ще мога да разчитам на МакДъф поне още малко. — Тя направи пауза. — Мислиш ли, че Девлин е трябвало да убие Майкъл, или това е било капан за мен?

— Може да е всяко от двете.

— По дяволите, как тогава аз ще…

— Има нещо, което трябва да знаеш. Кели ми се обади тази сутрин.

Тя се напрегна.

— И?

— Казах му да наблюдава кораба. Отплавал е снощи.

— Какво? Но ти каза, че не са пренесли всичко от сградата…

— Очевидно са взели всичко, което им е необходимо, и са решили да оставят останалото.