![Адреналин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/3/adrenalin-bg-download.jpg)
Адреналин [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-146-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адреналин [bg]». Краткое содержание книги:
— Ало? — попита нечий глас.
Грегор. Можеше да бъда мъртъв в следващите десетина секунди.
55
— Грегор, обажда се Пит. Познаваш ли човек на име Самсън?
Последва мълчание. Сърцето ми щеше да изхвръкне от гърдите.
— Да, но не добре. — Грегор установяваше онази важна дистанция. — Той е в града.
— С какво се занимава?
— Ами, бих го описал като транспортна работа.
— И?
— Не знам какво друго. Охранител, когато е необходимо. Сам е опасен в сбиване.
— За кого е работил, преди да го познаваш?
— За Големия Влад, но той е мъртъв сега. Ядосал някакъв нигериец, който го заклал с мачете в банята. Работил е с Джуки.
— Надежден ли е или не?
— Надежден е. Всезнайко, но може да прехвърли всякаква стока. Има връзки сред легалните превозвачи. Улеснява нещата.
Усетих как ми олеква и се осмелих да си поема дъх. Грегор повтаряше думите, които смяташе за истина.
— Благодаря, Грегор. Как върви бизнесът?
— Добре, но бавно. Мислиш ли, че хората не носят часовници, защото сега имат мобилни телефони, които показват часа?
Пит не отговори на въпроса.
— Може да ти направя някоя важна поръчка. Много скоро.
— Хубаво. Добре. — В гласа на Грегор прозвуча нетърпение да приключи с разговора.
— Благодаря, Грегор. Скоро ще говорим. — Пит затвори, но не отмести пистолета от мен.
— Какво искаш, по дяволите? Официална писмена препоръка?
Отбих встрани от пътя и си спечелих изсвирване с клаксон от шофьора на камиона зад мен. Обърнах се да го изгледам.
Пит беше уплашен до смърт. Хладнокръвният негодник беше загазил здраво. Беше загубил съюзника си, който го бе предал на невидим враг, базата си за разпространение на куп фалшиви стоки и търговията с бели робини. Беше загубил двама души, на които разчиташе, склад, пълен със стока, и момичета, които клиентите му очакваха да транспортира. Беше загубил много пари. Ник го беше измамил и го преследваха. Отгоре на всичко турчинът беше разтръбил името му из града. Пит бързо се превръщаше в бреме и го знаеше.
— Всичко ще бъде наред, Пит. Успокой се. — Внимателно бутнах пистолета така, че да сочи към пода на микробуса, а не към главата ми.
Той ми позволи.
— Не искаш да казваш на шефа си, че денят е бил лош, нали? — попитах.
— Млъкни, по дяволите. Да отидем да пием бира в „Де Роде Принс“.
56
Влязохме в „Де Роде Принс“. Нямаше много хора. Група младежи бяха заели най-голямата маса, смееха се, пиеха бира и говореха за спорт. Жена седеше сама, отпиваше светло пиво и разглеждаше пътеводител на града. В дъното група шотландски туристи се наливаха с бира и дъвчеха сирене, наденички и пържени бучици с нещо загадъчно. В отсрещния край на бара възрастен мъж в хубав костюм четеше вестник. Пред него имаше малка чаша джинийвър. Бих обикнал „Де Роде Принс“, защото беше тих квартален бар. От стената ни гледаше изпръсканият с червено принц.
Нямаше следа от Мила. Хенрик стоеше зад бара. Кимнах му леко.
— Някакъв човек те търсеше — каза той.
Посочих Пит:
— Приятелят ми. Намери ме.
Хенрик кимна. Пит поръча две бири „Хайнекен“. Седнахме в другия край на бара, срещу мъжа в костюма. Барманът донесе бирите ни.
Дилема, помислих си. Пит изглеждаше по-спокоен. Отчаяно се нуждаеше от мен. Сега се намираше на моя територия и можех да го пребия до безсъзнание, да го замъкна на горния етаж и да го разпитвам безмилостно къде е бандата. А после вероятно щях да го убия, тъй като не можех да го предам на полицията, докато имах още работа. В момента обаче, след проникване и атака срещу стоките му, Едуард можеше да вземе със себе си Ясмина и да избяга някъде далеч. Пит ми трябваше жив като прикритие.
— Днешният ден не беше добър за теб — прошепнах.
Той отпи от бирата си. Би трябвало веднага да отиде при шефа си Едуард, но никой не обича да съобщава лоши новини.
Започнах бавно да го притискам:
— Разбирам в каква каша си се забъркал. Тук имаш редовен бизнес. Може би Ник ти е помагал да фалшифицираш документи на компютъра си. Печелиш повечето си пари от жените, които вкарваш тук от Източна Европа. И онзи Едуард те е наел за някакъв голям удар. Напуснал си зоната си на удобство, тъй като трябва да прекараш стока за Америка.
Пит ме погледна.
— Защо мислиш, че внезапно напуснах Прага? Преживял съм това. — Поклатих глава и отпих от бирата си. Преди по-малко от час бях убил двама души и сега седях в бар и пиех, а те никога вече нямаше да почувстват хладната утеха на бирата в устата си. Чудесно. Те бяха направили избора си. Ако не ги бях убил, щяха да умрат невинни хора. Нямаше да разсъждавам за онова, което бях извършил, и не се гордеех, но беше важно Пит да си мисли, че съм опасен като него. Ръката ми не трепна, докато взимах чашата с бирата. — Едуард няма да приеме добре новините, нали?