Адреналин [bg]

— Когато му кажа какво се е случило…

— Фактът, че си изчакал, ще го ядоса. — В момента трябваше да бъда гласът на разума, човек, на когото Пит можеше да се довери. — Той може да избяга.

— Не. Работата е твърде важна за него.

— И каква е работата?

Той отново ме погледна.

— Колко приятели са ти останали, Пит?

— Много.

— Убеден съм, че сега, когато Едуард може да те е взел на прицел, те ще се наредят на опашка да ти помогнат.

Той не реагира на иронията ми и дълго мълча.

— А ти защо ми помагаш?

— Много ясно — заради парите. В момента яко съм загазил.

— Ако не направя този удар, нямам много пари. И отчаяно се нуждая от тях.

Финансовите му неволи не ме интересуваха. Тези хора бяха едни и същи — голям риск и голяма печалба, която прахосваха за лъскави неща и скъпи момичета.

— Ето каква е сделката. В момента си натясно. Аз имам възможности да ти помогна да прекараш загадъчната стока, която ще пренасяш за Едуард. Ти изгуби екипа си и част от капитала си. Вземи ме за партньор само за този удар. Искам половината.

— Половината! — Лицето му се зачерви и Пит не си направи труда да говори тихо. Шотландците и възрастният мъж ни погледнаха.

— Половината — прошепнах. — Спасявам ти задника.

— Много ме подценяваш, Сам — студено каза той.

— Мисля, че много добре оценявам трудното ти положение. Е, желая ти късмет с Едуард, полицията, холандското разузнаване и всички, които те търсят. Предвиждам за теб седмица, пълна с рози и дъги, тъпако. — Хвърлих няколко евро на тезгяха и станах. Останех ли, щях да го сграбча, докато излиза, да го завлека горе и да го накарам да разбере какво може да направи един скърбящ съпруг и баща с простосмъртната му плът.

Пит ме остави да направя пет крачки и каза:

— Ще ти дам трийсет процента.

— Четирийсет и пет.

— Четирийсет — изсъска той. — Аз уреждам удара и свършвам повечето работа. Ти само ми помагаш да довърша нещата. Четирийсет.

Трябваше да му позволя да спечели играта.

— Добре, четирийсет.

Пит се осмели да ми се усмихне. Със същата усмивка беше погледнал пленените жени и трябваше да се овладея да не разбия кривите му зъби с бирената чаша.

— Тогава заслужаваш да знаеш с кого се борим — тихо добави той.

— Да.

— Не е полицията, а човек на име Бахджат Заид.

— Чувал съм това име.

Пит повдигна вежда.

— Производител на военно оборудване. Чета списание „Икономист“. — Намръщих се. — Неговите стоки ли фалшифицирате? Прекарвате го?

— Не аз. Той има зъб на Едуард.

— Легитимните бизнесмени не наемат убийци.