Адреналин [bg]

— Имам решение — заявих и си помислих, че решението ще ме заведе при Едуард и Ясмина и останалите от бандата.

— Какво?

— Ще откраднем друга стока.

— Друга стока?

— Да, ще отмъкнем някоя пратка, за предпочитане фалшива. Обраният няма да отиде в полицията и ние ще транспортираме тайните неща на Едуард в контейнерите на откраднатата стока.

— Дръзко е да откраднеш пратка, предназначена за товарен кораб.

— Това е най-лесното нещо на света, ако знаеш как да го направиш. Но само ние двамата няма да се справим. Едуард има свои хора, нали?

— Да.

— Тогава ще ни трябват.

— Те не са крадци.

— И аз не съм, но обстоятелствата го налагат. Нали искате да прекарате електронното оборудване в Щатите?

— Да.

— Какво е оборудването?

Пит се наведе към мен. Долових мириса на дезодоранта му, леката смрад на тялото му и бирения му дъх.

— Оръжия.

— Оръжия? За кого?

— Не те засяга.

— Какви оръжия?

— Страшни.

Дълго мълчах. Разговорите на другите маси в „Де Роде Принс“ се засилваха и стихваха.

— Какво означава „страшни“? За разлика от теб аз не отхапвам повече, отколкото мога да сдъвча. — Трябваше да изиграя ролята си правилно и да покажа страх от вида на контрабандната стока.

— Сега вече не можеш да се откажеш.

— Да не би да са ядрени?

— О, Боже! — засмя се Пит. — Не.

— Нужни са ми подробности.

— Преди да ти ги кажа, трябва да говоря с Едуард.

— Добре. И аз трябва да говоря с него.

— Защо?

— Защото разобличих Ник и спасих задниците на всички ви. Искам да ми се плати. Искам да получа дела си. Стреляха по мен и затова заслужавам част от сделката — изсъсках. „Подложи го на натиск — помислих си — и го пречупи. Пречупи го сега. Превърни света в наковалня, която пада от небето в шантав анимационен филм, за да смаже главата му.“ — Няма да кажа как ще стане пренасянето, докато не говоря с Едуард и хората му.

Той беше в безизходица. Имаше десетина издайнически знаци — прокарването на езика по устните му и начинът, по който държеше тежката чаша. Този човек не се изнервяше лесно, но в момента беше изнервен от мисълта да не разочарова Едуард.

Пит не каза нищо, затова аз попитах:

— Кога трябва да пристигне стоката в Ротердам?

— Вдругиден сутринта.

— Тогава нямаме много време. — Един ден не беше достатъчно време за планиране на обир, но се надявах, че те са отчаяни като мен.

— Едуард никога не бърза. Няма да се стресне от моя краен срок.

В огледалото на стената видях, че Мила минава покрай нас. Тя не ни погледна, но привлече вниманието на Пит.

Той я изгледа преценяващо и кръвта ми се смрази.

— Това е просто малко число.

— Кое? Три или пет?

— Малко просто число. Не харесваш ли математически вицове?

— Математиката съществува само заради парите.

Мила мина през врата в дъното на „Де Роде Принс“.