Адреналин [bg]

Извадих ризата от панталоните си, избърсах отпечатъците си от глока и го върнах на Пит. Ръката ми не потрепери. И за миг изминалите пет секунди ми се сториха като живот, случил се на друг човек.

— Е — наруши мълчанието Пит и се втренчи в трупа.

— Е — повторих. Какъв бях сега?

— Да се залавяме за работа. — Той посочи стоката. — Идеите ти ми харесват, но вече имам стоки за камуфлаж. Ти затвърди мнението ми коя ще послужи най-добре.

Няма нищо по-хубаво от похвала от устата на трафикант. Разгледах кашоните, фалшиви цигари.

— Ще прекараш свръхсекретната си стока заедно с нелегални цигари, които ще продадеш в Съединените щати и ще удвоиш печалбата си. С един куршум два заека.

— Старая се.

Пит беше много по-умен, отколкото изглеждаше. Той посочи кашоните:

— Струват един милион евро.

Посочих унищожения предавател.

— Надявай се, че вътре не е имало проследяващо устройство. Работодателят му ще довтаса, когато връзката прекъсне.

— Затова сега ще изнесем всичко оттук. Жените и цигарите. — Пит се обърна към близнаците и започна да издава заповеди.

Замислих се как да изведа жените в безопасност, без да се разкрия. В момента не можех да го направя. Стана ми много неприятно.

Чух тихо изщракване. Отваряне на врата. Не виждах външната врата, защото между нея и мен имаше лабиринт от кашони с фалшиви цигари.

Надявах се, че е Мила. Това означаваше, че исках Пит да излезе през задната врата с мен и да остави пленничките и стоката.

— Очакваш ли някого? — попитах.

— Не — прошепна той. Долепихме се до стената. Кашоните закриваха донякъде видимостта ни. Пит направи знак на близнаците, които заеха позиции пред нас, по-близо до вратата.

В полезрението ми се появи някой. Не беше Мила. Влезе слаб млад азиатец, облечен в широко яке и джинси. Гъстата му черна коса беше подстригана лошо и от главата му стърчаха кичури.

— Той работи за Ник. Хакер е — каза Пит и отстъпи към масата.

Азиатецът излезе препъвайки се на слабата светлина и аз видях, че са го били. Доста го бяха обработили.

— Хей, какво правиш тук? — попита плешивият близнак.

Отговорът беше куршум, който изсвистя и го улучи в гърлото. Той се строполи на пода. Брат му нададе изненадан вик и започна да дупчи кашоните с щурмовата си пушка. Във въздуха закръжаха облачета кафяв прах. Тютюнът експлодира на миниатюрни кълбета, докато куршумите разкъсваха кашоните.

Някой, скрит до външната врата, стреля в лампите. Азиатецът изкрещя и побягна, но беше улучен и се простря на пода.

Тряс. Още една строшена лампа. Остана да свети само една, точно над металната маса.

Забелязах, че някой стои близо до нас и стреля към другия близнак. Чернокос мъж. Пит стреля, преди аз да реагирам, и човекът падна, като изкрещя нещо на английски. Той и Пит вдигнаха оръжията си, за да стрелят, и аз дръпнах Пит назад, извън огневата линия. Засега ми трябваше жив.

— По дяволите, какво става… — Пит се закашля.