Мъжът от Санкт Петербург [bg]

„Последния път, когато бях тук, имах покана“, каза си тя.

Първата редица стигна до полицаите. За миг настъпи застой. Хората отзад напираха. Шарлът видя госпожа Панкхърст. Беше в костюм от лилаво кадифе, бяла блуза с висока яка и зелен жакет. Шапката й беше лилава, с огромно бяло щраусово перо и воал. Тя се откъсна от множеството и се приближи до портите на двореца. Изглеждаше толкова дребна и смела, докато крачеше с вдигната глава към дверите на краля!

Тя спря пред полицейски инспектор с каскет. Той беше огромен здравеняк и изглеждаше поне трийсет сантиметра по-висок от нея. Последва кратък разговор и госпожа Панкхърст пристъпи напред. Инспекторът й препречи пътя. Тя се опита да мине покрай него и тогава за ужас на Шарлът полицаят я сграбчи, вдигна я от земята и я отнесе настрани.

Шарлът се вбеси — както и всички останали жени. Демонстрантките се устремиха яростно към полицаите. Шарлът видя как една-две се откъсват от множеството и хукват към двореца, преследвани от униформени. Конете запристъпваха от крак на крак, железните им подкови тракаха заплашително по паважа. Редицата започна да се разкъсва. Няколко жени се бореха с полицаите и бяха повалени на земята. Шарлът се ужаси, че ще й се случи същото. Част от зяпачите се втурнаха да помагат на полицията и после суматохата прерасна в бой. Една жена на средна възраст близо до Шарлът беше сграбчена през бедрата. „Пуснете ме, сър!“, извика тя гордо, а полицаят отвърна: „Скъпа моя, днес мога да те хващам където си поискам!“. Неколцина мъже със сламени шапки нахлуха сред тълпата и започнаха да блъскат и удрят жените, а Шарлът се разкрещя. Внезапно група суфражетки с бухалки контраатакуваха и като че ли отвсякъде изникнаха мъже със сламени шапки. Те вече не бяха зяпачи: включиха се в боя. Шарлът искаше да избяга, но накъдето и да се обърнеше, виждаше насилие. Един тип с бомбе награби млада жена през гърдите и пъхна другата си ръка между бедрата й. Шарлът го чу да казва: „Отдавна чакаш това, нали, скъпа?“ Тази зверщина я ужаси: беше като в онези средновековни картини, изобразяващи Чистилището, в които всички страдаха от неизразими мъчения; но това бе истинско и тя се намираше насред него. Някой я блъсна отзад, тя падна и ожули коленете и дланите си. Някой я настъпи по ръката. Опита да стане и беше повалена отново. Осъзна, че може да бъде стъпкана от кон и да умре. Отчаяно се вкопчи в палтото на една жена и се издърпа на крака.