Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Около обяд един автомобил излезе от двора на къщата. Феликс хукна към велосипеда си.
Не беше виждал колата да влиза, затова вероятно в нея беше Уолдън. Досега семейството пътуваше винаги с карета, но нямаше причина да не притежават и автомобили. Феликс беше твърде далеч, за да види кой е вътре. Надяваше се да е Уолдън.
Колата се отправи към Трафалгар Скуеър и Феликс се стрелна през тревата, за да я пресрещне. Тя беше на няколко метра пред него, когато той стигна до пътя. Последва я без трудности по Трафалгар Скуеър, после тя се откъсна и се отправи на север по Чаринг Крос Роуд.
Той въртеше бързо педалите, но не прекалено: не искаше да привлича внимание, а и трябваше да си пести силите. Но явно бе твърде предпазлив, защото, когато стигна до Оксфорд Стрийт, автомобилът беше изчезнал. Прокле се за глупостта. Накъде да поеме сега? Имаше четири възможности: наляво, направо, надясно или надясно и назад.
Помисли малко и продължи напред.
В едно задръстване в северния край на Тотнам Корт Роуд отново видя колата и въздъхна с облекчение. Настигна я, докато тя завиваше на изток. Феликс рискува да се приближи достатъчно, за да види кой е вътре. Отпред седеше мъж с шофьорски каскет. Отзад имаше мъж със сива коса и брада: Уолдън!
„И него ще убия — помисли си Феликс. — За бога, ще го убия.“
В задръстването до гара Юстън подмина автомобила на Уолдън и продължи напред, като пое риска той да го види, когато го настигне отново. Кара пред колата по целия Юстън Роуд, като се озърташе постоянно през рамо, за да провери дали е още там. Изчака задъхан на кръстовището с Кингс Крос, тя го подмина и сви на север. Той извърна лице, после я последва.
Трафикът беше относително оживен и Феликс успяваше да кара след автомобила, макар че вече се изморяваше. Започна да се надява, че Уолдън отива при Орлов. Къща в Северен Лондон, дискретна, отдалечена, би била подходящо скривалище. Вълнението му нарастваше. Вероятно щеше да успее да ги убие и двамата.
След километър и нещо движението започна да оредява. Колата беше голяма и мощна и Феликс трябваше да върти педалите все по-усилено. Целият беше в пот. „Колко ли има още?“
Натовареният трафик по Холоуей Роуд му даде кратка почивка, после колата набра скорост по Севън Систърс Роуд. Той я следваше с всички сили. Всеки миг можеше да свърнат от главния път; може би бяха на минути от целта си. „Трябва ми само малко късмет!“, помисли си. Събра и последните си сили. Краката вече го боляха, дишаше пресекливо. Колата безмилостно се отдалечаваше. Когато се откъсна на стотина метра напред и продължи да ускорява, той се отказа.
Спря до пътя, наведен над кормилото, чакаше да се възстанови. Имаше чувството, че ще припадне.
„Винаги така става — каза си горчиво. — Силните на деня винаги имат предимство. Ето го Уолдън, седи си удобно в хубавата кола, пуши пура, дори не шофира.“
Той явно излизаше от града. Орлов можеше да е навсякъде на север от Лондон, на половин ден път с бърз автомобил. Феликс беше победен — отново.
В търсене на по-добра идея, той обърна и се отправи пак към парк „Сейнт Джеймс“.
Шарлът още беше изтръпнала от речта на госпожа Панкхърст.
Разбира се, че ще има нещастие и страдания по света, докато властта е в ръцете на едната му половина и тази половина не разбира проблемите на другата. Мъжете приемаха един жесток и несправедлив свят, защото бе жесток и несправедлив не към тях, а към жените. Ако жените имаха власт, никой нямаше да бъде потиснат.
В деня след срещата на суфражетките умът й кипеше от подобни мисли. Тя видя в нова светлина всички жени около себе си — слугини, продавачки, бавачки в парка, дори майка си. Усещаше, че започва да разбира как е устроен светът. Вече не негодуваше срещу родителите си, защото я лъжат. Те всъщност не я бяха излъгали, а й бяха спестили някои неща; освен това, ако ставаше дума за заблуда, те самите се заблуждаваха почти толкова, колкото заблуждаваха и нея. А баща й беше говорил откровено въпреки явната си неохота. Тя все още искаше да разбере сама всичко, за да се увери, че е истина.
На сутринта се сдоби с някакви пари по случайност — отиде да пазарува с един лакей и му каза: „Дай ми шилинг“. По-късно, докато той я чакаше с каретата пред главния вход на „Либъртис“ на Риджънт Стрийт, тя излезе от страничния и тръгна по Оксфорд Стрийт, където намери жена, която продаваше вестника на суфражетките „Глас за жените“. Той струваше едно пени. Шарлът се върна в „Либъртис“, влезе в дамската гардеробна и скри вестника под роклята си. После отиде при каретата.