Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 135
Перейти на страницу:

Около обяд един автомобил излезе от двора на къщата. Феликс хукна към велосипеда си.

Не беше виждал колата да влиза, затова вероятно в нея беше Уолдън. Досега семейството пътуваше винаги с карета, но нямаше причина да не притежават и автомобили. Феликс беше твърде далеч, за да види кой е вътре. Надяваше се да е Уолдън.

Колата се отправи към Трафалгар Скуеър и Феликс се стрелна през тревата, за да я пресрещне. Тя беше на няколко метра пред него, когато той стигна до пътя. Последва я без трудности по Трафалгар Скуеър, после тя се откъсна и се отправи на север по Чаринг Крос Роуд.

Той въртеше бързо педалите, но не прекалено: не искаше да привлича внимание, а и трябваше да си пести силите. Но явно бе твърде предпазлив, защото, когато стигна до Оксфорд Стрийт, автомобилът беше изчезнал. Прокле се за глупостта. Накъде да поеме сега? Имаше четири възможности: наляво, направо, надясно или надясно и назад.

Помисли малко и продължи напред.

В едно задръстване в северния край на Тотнам Корт Роуд отново видя колата и въздъхна с облекчение. Настигна я, докато тя завиваше на изток. Феликс рискува да се приближи достатъчно, за да види кой е вътре. Отпред седеше мъж с шофьорски каскет. Отзад имаше мъж със сива коса и брада: Уолдън!

„И него ще убия — помисли си Феликс. — За бога, ще го убия.“

В задръстването до гара Юстън подмина автомобила на Уолдън и продължи напред, като пое риска той да го види, когато го настигне отново. Кара пред колата по целия Юстън Роуд, като се озърташе постоянно през рамо, за да провери дали е още там. Изчака задъхан на кръстовището с Кингс Крос, тя го подмина и сви на север. Той извърна лице, после я последва.

Трафикът беше относително оживен и Феликс успяваше да кара след автомобила, макар че вече се изморяваше. Започна да се надява, че Уолдън отива при Орлов. Къща в Северен Лондон, дискретна, отдалечена, би била подходящо скривалище. Вълнението му нарастваше. Вероятно щеше да успее да ги убие и двамата.

След километър и нещо движението започна да оредява. Колата беше голяма и мощна и Феликс трябваше да върти педалите все по-усилено. Целият беше в пот. „Колко ли има още?“

Натовареният трафик по Холоуей Роуд му даде кратка почивка, после колата набра скорост по Севън Систърс Роуд. Той я следваше с всички сили. Всеки миг можеше да свърнат от главния път; може би бяха на минути от целта си. „Трябва ми само малко късмет!“, помисли си. Събра и последните си сили. Краката вече го боляха, дишаше пресекливо. Колата безмилостно се отдалечаваше. Когато се откъсна на стотина метра напред и продължи да ускорява, той се отказа.

Спря до пътя, наведен над кормилото, чакаше да се възстанови. Имаше чувството, че ще припадне.

„Винаги така става — каза си горчиво. — Силните на деня винаги имат предимство. Ето го Уолдън, седи си удобно в хубавата кола, пуши пура, дори не шофира.“

Той явно излизаше от града. Орлов можеше да е навсякъде на север от Лондон, на половин ден път с бърз автомобил. Феликс беше победен — отново.

В търсене на по-добра идея, той обърна и се отправи пак към парк „Сейнт Джеймс“.

Шарлът още беше изтръпнала от речта на госпожа Панкхърст.

Разбира се, че ще има нещастие и страдания по света, докато властта е в ръцете на едната му половина и тази половина не разбира проблемите на другата. Мъжете приемаха един жесток и несправедлив свят, защото бе жесток и несправедлив не към тях, а към жените. Ако жените имаха власт, никой нямаше да бъде потиснат.

В деня след срещата на суфражетките умът й кипеше от подобни мисли. Тя видя в нова светлина всички жени около себе си — слугини, продавачки, бавачки в парка, дори майка си. Усещаше, че започва да разбира как е устроен светът. Вече не негодуваше срещу родителите си, защото я лъжат. Те всъщност не я бяха излъгали, а й бяха спестили някои неща; освен това, ако ставаше дума за заблуда, те самите се заблуждаваха почти толкова, колкото заблуждаваха и нея. А баща й беше говорил откровено въпреки явната си неохота. Тя все още искаше да разбере сама всичко, за да се увери, че е истина.

На сутринта се сдоби с някакви пари по случайност — отиде да пазарува с един лакей и му каза: „Дай ми шилинг“. По-късно, докато той я чакаше с каретата пред главния вход на „Либъртис“ на Риджънт Стрийт, тя излезе от страничния и тръгна по Оксфорд Стрийт, където намери жена, която продаваше вестника на суфражетките „Глас за жените“. Той струваше едно пени. Шарлът се върна в „Либъртис“, влезе в дамската гардеробна и скри вестника под роклята си. После отиде при каретата.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)