Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 135
Перейти на страницу:

„Ето това трябваше да науча!“, помисли си Шарлът. Искаше да го отведе у дома и да го окове с вериги в стаята си, за да й обяснява всичко ден и нощ.

— А как сме започнали с тези преструвки?

— За отговора на този въпрос няма да стигне и един живот. Най-малко. Сигурен съм обаче, че има връзка с властта. Мъжете имат власт над жените, а богатите — над бедните. Много илюзии са необходими, за да се легитимира тази система — илюзии за монархията, капитализма, размножаването, секса. Тези илюзии ни правят нещастни, но без тях някой ще изгуби властта си. А мъжете няма да се откажат от нея, дори поради това да са нещастни.

— А какво трябва да се направи?

— Това е големият въпрос. На хората, които не искат да се откажат от властта, тя трябва да им бъде отнета. Прехвърлянето на власт от една фракция към друга в рамките на същата класа се нарича преврат и не променя нищо. Прехвърлянето на власт от една класа към друга се нарича революция и тя вече носи промяна. — Той се поколеба. — Макар че промените невинаги са онези, които революционерите са искали. Революциите се случват само когато хората се надигнат заедно срещу своите потисници — както правят суфражетките. Но те непременно са свързани с насилие, защото хората са готови да убиват, за да запазят властта си. И все пак те се случват, защото хората винаги ще отдават живота си за свободата.

— Вие революционер ли сте?

— Познайте от три пъти — рече той на английски.

Шарлът се засмя.

Стана точно заради смеха.

Докато Феликс говореше, част от ума му наблюдаваше лицето й и преценяваше реакциите й. Той изпита сърдечност към нея и тя му се струваше някак позната. Помисли си: „Уж аз трябваше да я омая, а тя омайва мен“.

И тогава тя се засмя.

Засмя се диво, в ъгълчетата на кафявите й очи се появиха бръчици; тя отметна глава назад така, че брадичката й се вирна напред; вдигна ръце с дланите нагоре в почти безпомощен жест и се засмя от сърце, с цяло гърло.

Феликс се върна двайсет и пет години назад. Видя тристайна къщурка до стената на дървена църква. Вътре момче и момиче седяха едно срещу друго до груба дъсчена маса. На огъня имаше метално гърне, в което вряха зеле, малко парче сланина и много вода. Почти беше мръкнало и баща им скоро щеше да се върне за вечеря. Петнайсетгодишният Феликс тъкмо бе разказал на осемнайсетгодишната си сестра Наташа анекдота за пътника и дъщерята на селянина. Тя отметна глава назад и се засмя.

Феликс се взираше в Шарлът. Тя изглеждаше точно като Наташа.

— На колко сте години? — попита я той.

— На осемнайсет.

И тогава го споходи толкова смайваща, толкова невероятна, толкова опустошителна мисъл, че сърцето му замря.

Преглътна с усилие и попита:

— А кога е рожденият ви ден?

— На втори януари.

Той ахна. Тя беше родена точно седем месеца след сватбата на Лидия и Уолдън; девет месеца след последния път, в който се беше любил с Лидия.

Освен това изглеждаше точно като сестра му Наташа.

И така Феликс разбра истината.

Шарлът беше негова дъщеря.

Девета глава

Какво има? — попита го тя.

— Какво?

— Изглеждате, сякаш сте видели призрак.

— Напомнихте ми на някого. Разкажете ми за себе си.

Тя го погледна смръщено: като че ли в гърлото му беше заседнала буца.

— Да не би да сте се простудили?

— Никога не се простудявам. Кой е най-ранният ви спомен? Тя се замисли за миг.

— Отраснах в къща в провинцията, наречена Уолдън Хол, в Норфолк. Тя е красива сива каменна сграда с много хубава градина. През лятото пием чая си отвън, под кестена. Сигурно съм била на четири, когато за първи път ми позволиха да пия чай с мама и татко. Беше много скучно. На моравата нямаше нищо интересно. Много ми се искаше да заобиколя къщата и да ида до конюшните. Един ден те оседлаха едно магаре и ми позволиха да го пояздя. Бях виждала как се язди, разбира се, и си мислех, че знам как се прави. Казаха ми да стоя неподвижно или ще падна, но аз не им повярвах. Отначало някой хвана поводите и започна да ме разхожда нагоре-надолу. После ми позволиха да ги поема сама. Всичко ми се струваше толкова лесно, че пришпорих магарето, както бях виждала да правят с конете, и то се затича. Следващото, което си спомням, беше, че съм на земята и плача. Не можех да повярвам, че наистина съм паднала! — Тя се засмя при спомена.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)