Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Сега той се появи отново, за клетата Роуз Доусън. Сър Пит беше пак вдовец. Изобразените на него хералдични знаци, сложени до гербовете на сър Пит, не принадлежаха естествено на бедната Роуз. Тя нямаше никакъв герб. Но нарисуваните там херувими послужиха както за нея, така и за майката на сър Пит. Отдолу се четеше Resurgam [28], а отстрани до нея се виждаха емблемите на фамилията Кроли — гълъб и змия. Надгробни гербове и семейни емблеми, Resurgam. — Ето ви сгоден случай за морализиране!
Мистър Кроли, големият син на съпруга й, беше бдял край иначе самотната й постеля. Тя напусна този свят, ободрена от думите и утехата, които той можа да й даде. В продължение на дълги години неговата доброта бе едничката, която тя познаваше; неговото приятелство бе единственото, което по някакъв начин бе успявало да утеши слабата й самотна душа. Сърцето й бе умряло дълго преди тялото й. Тя го беше продала, за да стане съпруга на сър Пит Кроли. В Панаира на суетата множество майки и дъщери всеки ден правят подобни сделки.
Когато тя почина, съпругът й беше в Лондон, улисан в безкрайните си планове и зает с безбройните си адвокати. Въпреки това обаче той бе намерил време да се отбива често в Парк Лейн и да праща цял куп писма на Ребека, умолявайки я, налагайки й, заповядвайки й да се върне при малките си възпитанички в имението, които сега, докато майка им боледуваше, бяха съвсем изоставени. Но мис Кроли не искаше и да чуе за заминаването й. Защото, макар и да нямаше в Лондон друга модерна дама, която да изоставя приятелките си с такава лекота като нея, веднага щом им се насити, и макар изобщо малцина да се отегчаваха така бързо като нея, все пак, докато нейният cngoument траеше, привързаността й бе голяма и тя все още продължаваше да се държи здраво о Ребека.
Новината за смъртта на лейди Кроли не събуди повече скръб и не даде повод за повече коментари, отколкото можеше да се очаква от семейния кръг на мис Кроли.
— Струва ми се, че ще трябва да отложа приема си на трети този месец — каза мис Кроли; и прибави след кратко мълчание: — Надявам се, че брат ми ще спази достатъчно изискванията на приличието, за да не се ожени отново.
— Как ли ще се разяри Пит, ако го направи — забеляза Родън с обичайното си уважение към своя по-възрастен брат. Ребека не каза нищо. От цялото семейство тя изглеждаше най-тъжна и най-засегната от събитието. Него ден тя напусна стаята, преди Родън да си бе отишъл; но те се срещнаха случайно долу, когато той си тръгваше, след като се бе сбогувал, и разговаряха известно време.
На следния ден Ребека стоеше край прозореца и гледаше навън, когато изведнъж стресна мис Кроли, спокойно заета с един френски роман, като извика уплашена:
— Ето сър Пит, госпожо! — и почукването на баронета последва думите й.
— Миличка, не мога да се видя с него. Не желая да се виждам с него. Кажи на Баулс да съобщи, че не съм вкъщи или пък слез долу и му дай да разбере, че съм твърде болна, за да приема когото и да било. В този момент нервите ми не са в състояние да понесат брат ми — извика мис Кроли и отново взе романа си.
— Много е болна и не може да ви приеме, сър — каза Ребека, като слезе с леки стъпки долу при сър Пит, който се готвеше да се качи.
— Толкова по-добре — отвърна сър Пит. — Аз искам да се видя с вас, мис Беки. Елате с мене в салона — и те влязоха там.
— Искам ви отново в Куинс Кроли, госпожице — каза баронетът, като спря поглед върху й и свали черните си ръкавици и шапката с широкия черен креп наоколо. Очите му гледаха така особено и бяха така остро вперени в нея, че Ребека Шарп почти се разтрепери.
— Надявам се, че скоро ще си дойда — каза тя с нисък глас, — веднага щом мис Кроли се поправи, и ще се прибера при… при милите дечица.
— От три месеца насам повтаряте това, Беки — отвърна сър Пит, — а все още продължавате да се увъртате около сестра ми, която ще ви захвърли като стара обувка, когато съвсем ви се насити. Казвам ви, че ми трябвате. Сега се връщам за погребението. Ще се приберете ли? Да или не?
— Не смея… не мисля… че би трябвало… да бъда сама… с вас, сър — каза Беки, като даваше вид на много развълнувана.
28
Възкръсвам (лат.). — Б.пр