Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
— Съвземи се, Джейн — каза Бейли изненадващо нежно. — Поне ти не ни утежнявай положението.
Няколко минути по-късно тя пропълзя до тях и легна помежду им. Стив я огледа бързо из ъгълчетата на очите си. Беше малка и нежна. Чипото носле, скрито под твърде големия й стоманен шлем, беше обгоряло от слънцето и напръскано с лунички. Лицето й му се стори позная. Колко ли отдавна е било? Година, десет?
Хилядолетие? За последен път я беше виждал в Мадрид. Джейн… Джейн Брукуд. Лури беше заедно с нея. Боже мой, точно тука! Тя също се числеше към десантните групи. Беше предвидена за втория ешелон, който трябваше да последва своя авангарден отряд.
Тя скри лице в шепите си, щом видя убитите край; джипа.
Изведнъж на срещуположната страна на просеката нещо се разшава, чуха се викове; профучаха над главите им изстрели и те заровиха лица в тревата, после автоматът на Бейли затрака.
— Проклятие! — каза той. — Как исках да го имам този подлец. Сега вече е слязъл от дървото.
— Надушвам огън — рече Стив и вдигна глава. На север се тулеха гъсти облаци дим, долетяха крясъци и странен гъгнещ рев. После земята започна да се тресе.
— Какви дяволи са това? — попита Бейли.
— Нашите хора са — отвърна Стив, докато наблюдаваше приближаващия се облак прах.
— По дяволите — каза Бейли, щом видя да се появяват първите сиво-кафяви чудовища. — Флотата, изглежда, разполага тука с цяла зоологическа градина срещу неприятелите си.
От север прииждаше стадо от шест до осем балухитери — подобни на носорози създания с врат като на жираф и огромни конски черепи, най-големият бозайник на сушата, който някога е обитавал Земята. Навели заплашително глави, те преораваха с пръхтене и ръмжене храсталака в гората като живи булдозери. Върху огромната задница на предвождащия самец стоеше Близард, държеше се с една ръка за късата опашка на чудовището и подкарваше уплашеното животно е копието. Бялата му козина беше раздърпана. Облещил зъби, той мяташе екзалтирано глава насам-натам и надаваше пронизителни ликуващи викове. Неговите и хората на Гудлък бяха се залепили като репеи на останалите животни и ги гонеха като стадо демони пред себе си.
Щом като привидението изчезна, Стив и Бейли притичаха към джипа, но за двамата мъже там беше късно за каквато и да е помощ.
От търговските наемници нямаше и следа. Бяха оставили шестима мъртви; четирима, бе застрелял Бейли, двама не бяха успели навреме да избягат и бяха премазани от балухитерите.
Опразниха джипа и с общи усилия го изправиха, завързаха мъртвите в ремаркето и потеглиха, към хеликоптера. Минути след това Руис и Гудлък се появиха с техния джип.
Стив им разказа за случилото се. Лицето на Руис стана пепелявосиво, щом видя трупа на Мърчинсън.
— Тия кучета! — изхълца той и зарита в безсилна ярост предните гуми на джипа.
— Вземи хеликоптера и откарай мис Брукуд в крепостта — каза му Стив. — Аз ще се погрижа за джипа.
Мексиканецът тръсна безмълвно глава, пренесе мъртвия в своята машина и положи главата на приятеля си в скута. Впери поглед напред и заплака без сълзи. Останалите стояха за няколко минути безмълвни. Всички бяха изтощени и потиснати. Стив наскуба трева и започна да чисти кабината на хеликоптера. Бейли му помагаше, като мокреше сухата трева с вода от една манерка.
— Приятел ли му беше? — попита той.
— Такива сме всички тука — отвърна Стив. — Двамата са пристигнали заедно преди дванадесет години, от едно и също бъдеще.
— Ще стоя пет години, нито ден повече. Не ставаше дума да си залагаме тука главите.
Стив погледна твърдо новодошлия.
— На вас, както и на всички ни тук, не ни остава нищо друго, освен да издържим малко по-дълго. Защото ни изиграха голям номер.
Живите тъмнокафяви очи на Бейли: го заоглеждаха изпитателно:
— Какви са тия приказки?
Стив му обясни ситуацията. Челюстните мускули на Бейли потръпнаха. Той леко поклати глава, сякаш беше зашеметен, седна на плъзгача на хеликоптера, загледа оцапаните си с кръв длани, после побутна стоманения шлем от главата си и забърса с ръкав челото и късо подстригания си череп.
— Не ви ли е добре, Бейли?
— Опитвам се да се пробудя, човече: Да се пробудя!
— За съжаление не е сън, мистър Бейли.
От юг се зададе Близард с двадесетина от своите и на Гудлък воини. Те бяха пръснали търговските наемници, бяха плячкосани няколко от камилите им и настроени победоносно, много се учудиха на извънредно сериозните им лица.
— Чарлс е мъртъв — каза Гудлък.