Жива жар

Бет Батърфийлд надвеси намръщеното си лице над бирата и подметна:

— Беше с оня циркаджия, знаеш го. — Тя описа кръг във въздуха. — Дето язди по арената. Джон Астли.

— Джон Астли? — извика Маги и скочи на крака. Хората наоколо вдигнаха очи към нея.

— Внимавай, Магс — рече Дик Батърфийлд и спря пред нея с две пълни халби и чиния пай, закрепена отгоре им. — Нали не искаш да си разлееш бирата, преди да си я опитала.

— Току-що видях Джон Астли отвън! Но той беше с… — Маги млъкна, осъзнала с ужас, че не е погледнала внимателно фигурата до канавката, за да разпознае Мейси. — Казаха ли къде отиват?

— Щял да я изпрати до тях — промърмори Бет Батърфийлд със сведен поглед.

— И ти му повярва? — извиси глас Маги.

— Не им се бъркай, момиче — сряза я Дик Батърфийлд. — Не е твоя работа.

Маги премести поглед от наведената глава на майка си към безизразното лице на баща си и разбра, че вече са се разправяли по този въпрос.

— Можеш да ми изпиеш бирата — каза тя на Дик Батърфийлд и се запровира през тълпата.

— Маги! Върни се, момиче! — изрева Дик Батърфийлд, но тя вече беше отворила вратата и в слепващия миг се шмугна в мъглата.

Вече беше тъмно и само уличните фенери пронизваха гъстата мъгла и образуваха бледи жълто-зелени кръгове около стълбовете. Маги изтича до мястото, където видя Джон Астли и Мейси. Там вече нямаше никого и тя се насочи към Бастил Роу. Мина покрай тяхната къща и спря един съсед, който тъкмо влизаше в дома си малко по-надолу. Не ги беше виждал. Когато той затвори вратата след себе си, Маги остана сама сред мъглата.

Тя се поколеба и после се затича. След минута стигна до пътеката между къщите, която водеше към поляните около Херкулес Хол и конюшнята. Спря и се загледа в тъмния проход, защото в къщата на Филип Астли нямаше запалени лампи, които да осветяват пътя й. Не можеше обаче да заобиколи откъм комплекса "Херкулес" от другата страна на поляните, защото беше много път и там също беше толкова тъмно. Докато стоеше и се колебаеше, мъглата се стелеше около нея и оставяше бляскави жълтеникави капчици по лицето й. Чуваше ехото на собственото си учестено дишане, което се връщаше обратно към нея.

Изведнъж от мъглата изплува силует и Маги затаи дъх. Толкова приличаше на мъжа, изникнал насреща й в една друга мъгла през една друга нощ. Писъкът заседна в гърлото й и Маги беше благодарна за това — брат й щеше да й се подиграва вечно, че е изпищяла в лицето му.

Маги го сграбчи за ръката, преди той да успее да проговори.

— Хайде, Чарли, да идем там! — Тя се опита да го повлече през прохода.

Въпреки слабата си фигура, когато Чарли се запънеше, беше трудно да го поместиш и Маги не успя.

— Поспри малко! Къде ще ме водиш?

— При Мейси — изсъска Маги. — Довел е Мейси тук, сигурна съм. Трябва да стигнем при тях, преди той да… да…

— Какво? — Чарли, изглежда, изпитваше удоволствие да протака нещата.

— Знаеш какво ще направи. Наистина ли искаш да я съсипе?