![Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/4/vreme-na-promeni-a-time-of-changes-bg-download.jpg)
Време на промени [A Time of Changes - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
56
Понякога, съвсем неочаквано, в празните периоди между отделните сливания, изпадах в странно объркани състояния. От дълбините на паметта ми се надигаше натрупания и заимстван от предишните контакти опит и докато външно оставах Кинал Даривал, синът на септарха, в мен бликаха спомени от миналото на Ноим, картини от Земята, останали от Швайц, шумарски пейзажи и какво ли не още. Случваше се часове, а понякога е дни наред да губя представа за миналото си и способността да отделя моите спомени от чуждите. С изключение на първите няколко пъти, това състояние рядко ме тревожеше. Постепенно научих как да разделям истинските от фалшивите спомени. Осъзнах, че с помощта на лекарството съм се превърнал в човек с множествена душевност. И не беше ли по-добре така — да си едновременно няколко души, вместо да си дори по-малко от един човек?
57
В ранна пролет Манеран бе залят от неочаквана топла вълна, последвана от проливни дъждове и растителността избуя до такава степен, че щеше да погълне града, ако не се косеше всеки ден. Навсякъде зеленина, зеленина, зеленина — зеленикава мъгла в небето, зелени порои от дъжд, през които от време на време проникваха изумрудено-зелените лъчи на слънцето. Дори душата на човек можеше да плесеняса в тази влага. Зелени също бяха и навесите по търговската улица. Лоймел ми даде дълъг списък с деликатеси, които да купя за вкъщи, подправки от Треиш, Велис и Мочурливите низини и аз послушно се отправих да ги търся, защото магазинчетата за подправки се намираха само на крачка от Съдийството. Моята съпруга планираше да организира шумно тържество в чест на Именния ден на най-голямата ни дъщеря, която най-сетне щеше да получи своето моминско име — Лоймел. Поканени бяха всички манерански величия. Сред гостите бяха и част от онези, с които тайно бях споделял ритуала на шумарското лекарство и тази мисъл ми доставяше удоволствие. Швайц не бе поканен, не само защото Лоймел не можеше да го понася, а тъй като бе заминал по работа малко преди Манеран да бъде залят от горещата вълна.
Крачех сред зеленината, в посока към магазинчетата. Дъждът тъкмо бе спрял и небето бе като плоска зелена покривка, опряла се на покривите на къщите. Наоколо се носеха омайни аромати, които едновременно дразнеха, възбуждаха и изкушаваха вкуса и обонянието. Внезапно пред очите ми разцъфтяха няколко черни мехура и за миг аз бях Швайц, потънал в оживен пазарлък с току що пристигнал от Шумарския залив капитан. Спрях за да се насладя на приятното смесване на възприятия. Швайц постепенно избледня, а през ноздрите на Ноим улових мириса на прясно окосено сено по хълмовете на имението Кондорит, над мен печеше лятното слънце на Сала, сетне изненадващо се превърнах в банков директор, притиснал в обятията си друг мъж. Не бих могъл да предам съвсем точно въздействието, което имаше върху мен тази последна сцена, краткотрайна и страстна. Съвсем наскоро бях споделил шумарското лекарство със споменатия банков директор, но не си спомням по време на сливането да съм попадал на подобни извратени сцени. Във всеки случай такова нещо не се забравя. Или видението бе рожба на моето въображение, или до този миг го бях пазил скрито в себе си и сега се бе появило своеволно. Възможно ли бе подобно временно отстраняване на възприетите спомени? Така и не успях да обмисля възникналия проблем, защото на рамото ми легна нечия тънка ръка.
— Трябва да говоря с теб, Кинал — каза някой и начинът по който произнесе тези думи ме извади от унеса.
Пред мен стоеше Андрог Михан, архивар на първия септарх на Манеран. Беше дребен на ръст човек с остри черти и посивяло лице. На пръв поглед нищо не издаваше страстта му към забранени удоволствия. Шумарският барон, едно от първите ми завоевания, ме бе свързал неотдавна с него.