Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Ченг го прекъсна с внушително прокашляне.
— Много добре зная това, млади човече, и ми е известно далеч повече за тези социални проблеми на имперския упадък, отколкото ти изглежда мислиш. Процесът на „империализация“ е взел връх над дилетантските занимания със Земята. При Клеон II, по време на последното съживяване на Империята, два века след Селдън, империализацията достигнала върха си и всички спекулации по въпроса за Земята приключили. По времето на Клеон дори е имало директива за това. В нея интересът към подобни неща е бил разглеждан като — мисля, че цитирам правилно — „гнила и непродуктивна спекулация, насочена към подриване на любовта на хората към имперския трон“.
Гендибал се усмихна.
— Значи ти би сметнал, че унищожаването на всички отпратки за Земята е станало по времето на Клеон II.
— Аз не вадя заключения, а просто казах онова, което казах.
— Много умно от твоя страна е да не вадиш заключения. По времето на Клеон Империята може и да се е съживила, ала Университетът или поне Библиотеката са били в наши ръце, по-точно — в ръцете на нашите предшественици. Би било невъзможно да се извади какъвто и да било материал от Библиотеката, без говорителите на Втората фондация да разберат за това. Всъщност тази задача трябвало да бъде поверена именно на говорителите, въпреки че умиращата Империя не го е знаела.
Той млъкна, а Ченг, без да казва нищо, гледаше над главата му.
Гендибал продължи:
— Следователно Библиотеката не би могла да бъде опразнена от материали за Земята по времето на Селдън, тъй като тогава активно са се занимавали с „въпроса за произхода“. Тя не би могла да бъде опразнена и след това, понеже е била в ръцете на Втората фондация. Сега обаче Библиотеката е празна. Как така?
Деларми нетърпеливо се намеси:
— Можеш да престанеш да оплиташ дилемата, Гендибал. Виждаме я. Какво предлагаш като решение? Ти самият ли си извадил документите?
— Както обикновено, Деларми проникна до същината на въпроса — Гендибал склони глава пред нея в язвително уважение (на което тя си позволи леко да нацупи устни).
— Едно от възможните решения е, че това прочистване е било извършено от говорител на Втората фондация — някой, който е знаел как да използва уредниците на Библиотеката, без у тях да остане спомен, и компютрите, без в тях да останат записи.
Първият говорител Шандис почервеня.
— Нелепици, говорителю Гендибал. Не мога да си представя кой ще го извърши. Каква мотивация може да има? Даже и ако по някаква причина материалът за Земята е бил отстранен, защо да го пази от останалите от Масата? Защо да рискува пълния провал на собствената си кариера, като се ровичка в Библиотеката, когато шансовете да бъде открит са толкова големи? Освен това не мисля, че дори и най-изкусният говорител би могъл да го направи, без да остави следа.
— Тогава, Първи говорителю, би трябвало да не си съгласен с говорителката Деларми, че съм го направил аз.
— Определено не съм съгласен — каза Първият говорител. — Понякога се съмнявам в твоите преценки, но все още не те смятам за съвършено побъркан.
— Значи би трябвало това никога да не се е случвало, Първи говорителю. Материалите за Земята трябва все още да са си в Библиотеката, защото сега ние изглежда елиминирахме всички възможни начини те да бъдат извадени оттам. Само че материалите ги няма…
Делора Деларми се обади с престорена умора:
— Добре, добре, хайде да приключваме. Пак питам: какво решение предлагаш? Сигурна съм, че си въобразяваш, че имаш решение.
— Щом ти си сигурна, говорителко Деларми, всички можем да сме сигурни. Аз предполагам, че Библиотеката е била прочистена от човек от Втората фондация, който е бил под контрола на някоя ловка сила извън Втората фондация. Прочистването е минало незабелязано, понеже същата сила се е погрижила то да не бъде забелязано.
Деларми се изсмя.
— Докато ти не го откри. Ти — неконтролираният и неконтролируемият. Ако тази мистериозна сила съществува, как така ти откри липсата на материалите в Библиотеката? Защо не си бил контролиран?
Гендибал мрачно отвърна:
— Не е за смях, говорителко. Може би те също като нас разбират, че намесата трябва да бъде сведена до минимум. Когато преди няколко дни животът ми бе подложен на опасност, аз бях по-загрижен да се въздържа от намеса в някой демянски ум, отколкото да се защитя. Възможно е и с другите да е тъй — щом се усетят в безопасност, престават да се намесват. Точно тук е заплахата, смъртоносната заплаха. Фактът, че аз съм могъл да открия какво се е случило, би трябвало да означава, че те вече не се интересуват какво правя. Фактът, че те вече не се интересуват какво правя, може да означава, че чувстват, че вече са спечелили. А ние тук продължаваме да играем игрички!