Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Гендибал кимна.
— В приказките за баба Космогадост, както би казала говорителката Деларми. Подозирам, че мечтата на Пелорат е била да дойде на Трантор, в Галактическата библиотека, за да намери такава информация за Земята, каквато не би могъл да получи от междузвездната библиотечна служба, която му е подръка на Терминус. Когато е напуснал Терминус заедно с Тривайз, той трябва да е смятал, че мечтата му е на път да се сбъдне. Ние определено очаквахме двамината и разчитахме да получим възможност да ги изследваме — за наша собствена изгода. Както обаче се оказа — и както сега всички знаете — те няма да дойдат. Насочили са се към цел, която не е ясна или поне засега не ни е известна.
Кръглото лице на Деларми имаше съвсем херувимско изражение, когато тя попита:
— И защо това да е толкова тревожно? С нищо не ни е по-зле от тяхното отсъствие. Всъщност, доколкото те ни пренебрегват тъй лесно, можем да заключим, че Първата фондация не познава същинската природа на Трантор, и да аплодираме делото на Прийм Палвър.
Гендибал отвърна:
— Ако престанем да разсъждаваме, действително можем да стигнем до такова успокоително заключение. Дали обаче този обрат не е резултат от факта, че някой не е оценил важността на Трантор? Дали не е възможно обратът да е следствие от обезпокоеността да не би Трантор, изследвайки тия двама мъже, да прозре важността на Земята?
Около Масата се размърдаха.
— Всеки — студено заяви Деларми — може да си измисля страховито звучащи предположения и да ги формулира с добре отмерени фрази. Само че имат ли те смисъл, когато са изсмукани от пръстите? Защо някой ще се интересува какво ние, хората от Втората фондация, мислим за Земята? Независимо дали тя е истинската първична планета, дали е мит, дали изобщо има едно-единствено място, откъдето произлизаме — това определено е нещо, което може да касае само историци, антрополози и събирачи на народни приказки като тоя твой Пелорат. Защо ние трябва да се интересуваме?
— Наистина, защо ли? — рече Гендибал. — И как така в Библиотеката няма никакви референции за Земята?
За пръв път в атмосферата край Масата се усети нещо друго освен враждебност.
— Няма ли? — попита Деларми.
Гендибал отвърна съвсем спокойно:
— Когато за пръв път чух, че Тривайз и Пелорат може би ще дойдат тук, за да потърсят информация относно Земята, аз естествено накарах нашия компютър в Библиотеката да изготви списък на документите, в които се съдържа подобна информация. Бях заинтригуван, когато се оказа, че няма нищо. Не малко, не съвсем мъничко. Нищо! И тогава вие настояхте да чакам два дни, докато дойде ред на това съдебно заседание, а в същото време любопитството ми бе възбудено още по-силно от новината, че хората от Първата фондация в края на краищата изобщо не идват насам. Трябваше да се забавлявам по някакъв начин. Докато всички вие, както се казва, си пиехте виното, а къщата се рушеше, аз прегледах историческите книги, с които разполагам. Попаднах на откъси, където специално се споменаваше за проучванията по „въпроса за произхода“ в късната Империя. Имаше отправки и се цитираха конкретни документи — и печатни, и филмирани. Върнах се в Библиотеката и ги потърсих лично. Уверявам ви, че нямаше нищо. Деларми каза:
— Даже и да е тъй, това не е кой знае каква изненада. Ако Земята наистина е мит…
— Тогава щях да я намеря в митологическите справочници. Ако беше приказка за баба Космогадост, щях да я намеря в събраните приказки за баба Космогадост. Ако беше измислица на нечий болен мозък, щях да я намеря в психопатологията. Факт е, че има нещо, свързано със Земята, иначе всички вие нямаше да сте чували за нея и нямаше веднага да си я спомните като име на предполагаемата планета, от която произхожда човешкият род. Тогава защо никъде в Библиотеката не се споменава за нея?
За миг Деларми замълча и се намеси друг говорител — Леонис Ченг — доста дребен мъж с енциклопедични знания за подробностите на Плана на Селдън и почти късогледа нагласа към реалната Галактика. Когато говореше, очите му често мигаха.
— Широко известно е — каза той, — че в последните си дни Империята се е опитала да създаде някаква своя си мистика, като замаже интереса към предимперските времена.
Гендибал кимна.
— Замазване на интереса е точният термин, говорителю Ченг. Той не е еквивалент на унищожаване на доказателствата. Както ти би трябвало по-добре от всеки друг да знаеш, характерна черта на имперския упадък е бил внезапният интерес към предишните и — предполага се — по-добри времена. Аз току-що споменах за интереса към „въпроса за произхода“ по времето не Хари Селдън.