![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Двамата донякъде се сприятелиха. На Денис му беше мъчно за Харджо и пишеше писма вместо него, най-често до жена му. Освен това знаеше точно какво са намислили ченгетата. През ден те извеждаха Харджо от килията им без никаква причина — вече нямаше нужда да ходи в съда — и веднага щом се върнеше, той започваше да разпитва Денис за убийството на Картър. В затвора, пълен с професионални доносници, Харджо сигурно беше най-големият аматьор.
Постановката беше толкова очевидна, че Денис подготви изявление от няколко изречения, което караше Харджо да подписва всеки път, преди да го изведат. Част от него гласеше: „Денис Фриц постоянно повтаря, че е невинен.“
Денис категорично отказваше да обсъжда случая с него.
Но това не спря Харджо. На 19 ноември Питърсън включи Джеймс С. Харджо в списъка на свидетели на обвинението. На същата дата беше подновено и предварителното заседание по делото на Денис със съдия Джон Дейвид Милър.
Когато Питърсън обяви, че следващият му свидетел ще бъде Харджо, Денис потрепна. Какво ли щеше да измисли това глупаво момче?
Харджо, очевидно лъжейки под клетва, обясни на Бил Питърсън, който го слушаше внимателно, че двамата с Фриц са били в една килия и макар отначало нещата да са потръгнали приятелски, в нощта на Вси светии разговорът им е придобил неприятен обрат. Харджо разпитвал Денис за подробности около убийството. Денис не можел да си припомни точно станалото и Харджо хитро успял да намери пробойни в защитата му. Останал с убеждението, че Денис е виновен, така че го обвинил директно. Това много изнервило Денис. Той започнал да ходи напред-назад в общото помещение, като явно се борел с чувството си за вина, а когато се върнал в тяхната килия, погледнал Харджо с насълзени очи и казал: „Не искахме да й направим нищо лошо.“
Денис не можа да издържи, скочи и се разкрещя на свидетеля:
— Лъжеш! Лъжеш!
Съдия Милър го накара да седне. Харджо и Питьрсън продължиха с фантазиите си. Според Харджо Денис изразил тревога за малката си дъщеря: „Какво щеше да си помисли, ако знаеше, че татко й е убиец?“ А после дошло и едно съвсем невероятно самопризнание. Денис признал на Харджо, че двамата с Рон купили бира, която занесли в апартамента на Деби, и когато свършили с изнасилването и убийството, прибрали празните кутии, почистили апартамента от отпечатъците и си тръгнали.
При кръстосания разпит Грег Сондърс попита Харджо дали Денис е обяснил как точно двамата с Рон са почистили пръстовите си отпечатъци, които не се виждат с просто око, като същевременно са оставили там отпечатъците от десетки други хора. Харджо нямаше отговор на този въпрос. Той се съгласи, че наоколо е имало поне шестима други затворници, когато Денис е направил това самопризнание, но някак си никой друг не го е чул. Грег показа копия от заявленията, подготвени от Денис, които Харджо беше подписвал всеки път.
Харджо изгуби доверието на съда още когато започна да лъже под клетва, а след кръстосания разпит на Сондърс вече изглеждаше като най-обикновен глупак. Без значение! Съдия Милър нямаше друг избор, освен да продължи процеса срещу Денис. Според законите на щата Оклахома на предварителното заседание съдията няма право да определя дали на свидетеля може да се вярва, или не.
Беше определена дата за делото, после то беше отложено. Зимата на 1987–1988 г. се точеше бавно. Рон и Денис живееха зад решетките и чакаха деня, в който щяха да влязат в съда. Дори след месеци в затвора продължаваха да вярват, че справедливостта ще възтържествува и истината ще излезе наяве.
В юридическите битки преди самото дело единствената по-значима победа на защитата беше решението на съдия Джоунс да раздели обвиняемите в отделни процеси. Но въпреки че Бил Питьрсън се беше противопоставил, за обвинението имаше огромно предимство в отделните съдебни процеси. Ако Фриц беше пръв, вестникът щеше да съобщи подробностите от случая на целия град, който изгаряше от любопитство и тревога.
Още от деня на убийството полицията настояваше, че има двама убийци и първата (и единствена) двойка, която подозираха, бяха Фриц и Уилямсън. На всяка фаза от случая — подозрение, разследване, обвинение, арест и предварително заседание — двамата бяха свързвани един с друг. Полицейските им фотографии бяха публикувани една до друга в местния вестник. Заглавията най-често започваха с „Уилямсън и Фриц…“
Така че, ако Бил Питьрсън успееше да докаже вината на Фриц в първото дело, съдебните заседатели по делото на Уилямсън щяха да заемат местата си и веднага щяха да започнат да се оглеждат за въже, с което да обесят Рон.