Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Вече нямаше съмнение чие беше мястото до дясната ръка на краля. То беше на кралицата, облечена в пурпурнозлатисти одежди, с високо вдигната глава и с нежна усмивка на лицето. Тя не парадираше с благоразположението на краля. Държеше се както и по времето, когато беше в сянка — приемаше всичко това като част от брака си. Сега, когато щастливата й звезда отново изгряваше, тя вървеше с вдигната глава, точно както по времето, когато беше пренебрегвана.
Кралят сякаш отново се влюби в нея, увлечен от чувството си на благодарност за Павия. Той я възприемаше като олицетворение на силата, с която владееше Франция и като въплъщение на радостта му от победата. Хенри беше преди всичко едно разглезено дете — когато подаръкът му харесваше, започваше да харесва и този, който му го даваше.
Той продължаваше да обича този, който му го даваше, докато играчката не започнеше да му омръзва, не се счупеше или не се окажеше, че не отговаря на очакванията му. И ето че в края на март дойдоха първите сигнали, че испанският владетел Карлос може да ни разочарова.
Намерението на Хенри беше да разделят Франция помежду си, като подхвърлят на бурбонския херцог само няколко огризки, докато Хенри стане действителният крал на Франция — титла, с която папата го бе удостоил преди толкова години. Ала Карлос не бързаше. Вместо да извести Хенри, че трябва да отиде в Париж, където да бъде коронясан за френски крал, той се отправи към Рим за собственото си коронясване като Император на Свещената Римска Империя. А най-лошото беше, че Карлос не проявяваше интерес към английския план за пълното завземане на Франция. Крал Франсоа беше негов пленник, но той смяташе да поиска откуп за него и да го върне на неотдавна завзетия френски престол.
— Защо, за Бога? Защо би го направил? — крещеше Хенри с пълно гърло на кардинал Уолси в пристъп на страшен гняв. Дори най-близките и предпочитани от краля придворни трепереха. Самите придворни дами видимо се изплашиха. Единствено кралицата, седнала на мястото си до краля на подиума в голямата зала, беше безучастна, сякаш на крачка от нея не се намираше най-могъщият човек в цяла Англия, завладян от неконтролируем гняв.
— Защо би ни предал този бесен испански пес? От къде му е хрумнало да освобождава Франсоа? Да не си е изгубил ума? — той се обърна към кралицата. — Този ваш племенник да не е полудял? Или участва в някаква двойна игра от световен мащаб? Дали не се опитва да ме изиграе така, както баща му е искал да изиграе моя? Нима в жилите на тези испански крале тече предателска кръв? Как ще ми отговорите на това, мадам? Той ви пише писма, не е ли така? Какво ви казва в последното? Може би, че иска да пусне на свобода най-лютия ни враг? А току-виж решил да ви уведоми, че е безумец или просто идиот?
Тя погледна към кардинала, за да види дали той няма намерение да се намеси; ала Уолси се отвръщаше от кралицата след последните сполетели ни събития. Той остана ням и отвърна на острия й поглед със спокойствието на дипломат.
Изоставена от всички, кралицата трябваше да понесе гнева на съпруга си сама.
— Моят племенник не ми разкрива всичките си намерения. Не знаех, че смята да освободи крал Франсоа.
— Надявам се това да е истина! — изкрещя Хенри, доближавайки лицето си съвсем близо до нейното. — Защото щяхте да бъдете обвинена в държавна измяна дори ако само бяхте дочули, че вашият племенник се е канел да пусне на свобода най-лютия враг на тази страна.
— Но аз не знаех това — каза тя непоколебимо.
— А Уолси казва, че имал и намерение да отхвърли брака с принцеса Мери! Със собствената ви дъщеря! Какво ще кажете на това?
— Не знаех — повтори тя.
— Извинете ме — намеси се Уолси любезно. — Струва ми се, че нейно величество е забравила вчерашната си среща с испанския посланик. Той, разбира се, трябва да ви е предупредил, че принцеса Мери ще бъде отхвърлена.
— Отхвърлена! — Хенри скочи от стола си, прекалено вбесен, за да може да седи на едно място. — И това ви беше известно, мадам?
Кралицата стана на крака, както й повеляваше етикета, след като и съпругът й се беше изправил.