Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Вероятно, но не сега. Тази нощ имаме много работа за вършене.
– Къде тогава е Кракси?
– Жена му не знае.
– А твоите хора, твоят екип? Видели ли са нещо?
– Явно не. – Гория замълчава. Съзнава, че са го надхитрили. Направили са го на глупак. Сега полицаят от Лос Анджелис и влиятелните му приятели от ФБР ще се усъмнят в способностите му. – Хайде да влезем и да поговорим с госпожата. Може би тя ще ни помогне.
Дарио подхваща Ерика Кракси през кръста и я завежда обратно във вилата. Ник вече се пита кой отговори на обаждането му преди малко; кой го слушаше, докато той си мислеше, че говори на Кракси. Гория се обажда по уоки-токито на останалите хора от екипа си, за да ги извика. Виличката е малка и обзаведена само с най-необходимите неща. Стаята – с голи дървени стени и постлан с черги под, се отоплява от печка на дърва, в която сега тлеят въгленчетата на горелия преди час буен огън. Между двата разположени един срещу друг дивана, застлани с червени одеяла, има талашитена масичка, покрита с клюкарски списания и стари книги.
Ерика Кракси се настанява в един по-хлътнал участък на дивана и Ник се досеща, че това е обичайното ѝ място. Изцапаната с червило чаша с недопито кафе на пода отстрани потвърждава предположението му. Гория сяда до нея. Тя замята одеялото върху коленете си като някаква защита, опитва се да овладее треперенето на ръцете си и заговаря тихо на италиански. Точно в момента изглежда много по-стара от своите петдесет и четири години. Изрусената ѝ коса е разрошена и изцапана с пръст и листа. Очите ѝ са мътни от сълзи и размазан грим. Дарио ѝ донася от кухнята чаша вода и влажна кърпа, за да избърше лицето си.
– Signora Кракси говори добре английски – казва Гория на Ник. – Обясних ѝ кой сте и тя се съгласи да говори с вас.
– Какво е станало тук?
– Роберто бил убеден, че навън има някой и ги дебне. Видял нещо или някого през единия прозорец, взел пистолета си и излязъл да погледне. Казал на жена си да се скрие в гората и да го чака, защото била лесна мишена, ако остане във вилата. След като излязъл обаче, тя се забавила. – Гория се засмива и продължава по-тихо: – Искала първо да отиде до тоалетната. Когато била там, чула телефона. Онзи, който моите хора пуснаха през прозореца. Уплашила се, още повече, когато при второто позвъняване чула стъпки. Телефонът отново иззвънял. Тя стояла тихо и чула неизвестният посетител да идва на мястото, където сме ние сега. Тогава избягала в гората и минути след това сме се появили ние.
– Значи за малко сме изпуснали този, който е бил тук.
– Така излиза.
Ник поглежда съпругата на човека, заради когото е прелетял хиляди километри. Ерика Кракси избърсва напрегнатите си очи. Ник се навежда, за да намали разстоянието между тях.
– Signora, дойдох, защото исках да говоря със съпруга ви за една холивудска сценаристка на име Тамара Джейкъбс. Знаете ли кого имам предвид?
Тя не казва нищо, само го поглежда с уплашени очи и кимва. Това е малък жест, но Ник изпитва облекчение.
– Госпожа Джейкъбс е мъртва – казва той. – Убита.
Ерика Кракси притиска кърпичка пред устата си. С треперещи пръсти стиска медальон с образа на свети Христофор, закачен на верижка около врата ѝ.
– Съпругът ви на няколко пъти е получил значителни суми от госпожа Джейкъбс. Знаете ли за какво са били тези плащания?
Ерика свежда очи и издухва носа си. Когато го поглежда отново, изражението ѝ е коренно променено. Сега на лицето ѝ се чете гняв, подсказващ, че със съпруга ѝ са се карали многократно на тази тема.
– Знам точно за какво му плащаше!
Сърцето на Ник затуптява обнадеждено.
– За какво?
Тя поклаща глава:
– Не пред тези хора. Помолете ги да излязат и ще ви кажа.
Ник кимва на Гория. Частният детектив извежда хората си. Ерика си поема дълбоко въздух и поглежда с доверие американеца.
– Съпругът ми получи специална задача като част от охраната на свещената плащаница при последното ѝ излагане пред обществеността.
– През 2010 година ли?
– Si. – Тя замълчава за момент, за да се успокои. – Един учен, познат на Роберто... – Засмива се мрачно. – ... така наречен приятел, го убеди да изчопли малко кръв и влакна от плата.
Ник вече едва сдържа възбудата си.
Ерика навежда засрамено глава.
– Той го направи – повреди плащаницата и даде пробите за изследване.
Ник изчаква тя да вдигне глава, за да я погледне в очите.
– Трябва да знам кой е този учен, signora, защо е искал да изследва плащаницата и какви резултати е получил.
На лицето ѝ отново се изписва страх. Тя посяга зад врата си, разкопчава верижката, вдига медальона към устата си, затваря очи и го целува. Ник си миси, че казва мълчалива молитва, моли за прошка, може би умолява Бог да върне съпруга ѝ жив и здрав.