Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
— Винаги има начин просто да попиташ Маргарт за това — каза Нокс.
— Няма откъде да знае чак такива подробности, те не са стигали до него. Вероятно Престън Чи знае нещо.
— Можеш ли да говориш с Чи? — попита Нокс.
— Предпочитам първо да видя фирмените сметки — отвърна Грейс. — Колкото повече знам, с колкото повече сигурна информация разполагам, толкова повече са преимуществата ни.
Това звучеше толкова типично по китайски. Нокс долови раздразнението в гласа й.
— Значи остава да намерим записките на Лу — обобщи той.
— Да. Записките му за поощренията ще отговорят на много от въпросите ни. Освен това неговите данни са важна разменна монета. Който притежава тази информация, който я контролира, той разполага с голяма сила.
— Значи ако не за друго, то трябва да се доберем до нея поне за да я защитим — каза Нокс.
— И да я задържим далеч от останалите — добави тя.
— Съгласен съм…
— Все още чакам господин Маргарт да ми даде сметките от годишните счетоводни баланси. Не знам дали това, че не ми ги дава, е нарочно, или просто забравя. Вероятно има важни причини да не го прави.
— Няма как да го знам — сви рамене Нокс и погледна към раната си. Спеше му се. — Ако трябва да се обзаложа, бих казал, че Дани е успял да се добере до копие от документите на Лу още през първата седмица, когато е започнал да го следи. Данър си е такъв.
— Значи би трябвало да разгледам подробно файловете на хард диска му — отговори Грейс. — Аз съм експерт по такива данни, но за съжаление първо ще трябва да установим дали записките въобще се намират на хард диска.
— Може да потърсим някого, който да ни помогне — предложи Нокс.
— Приятелката ти ли? — попита Грейс с леко раздразнено изражение.
Нокс остана неподвижен, изчаквайки лепилото по раната му да изсъхне.
— Успя ли да вземеш бира? — смени темата той.
Грейс отиде до чантите с покупки и се върна с две бутилки. Казаха си наздраве и отпиха.
— Трябва да се опитам да се видя с Престън Чи, както и с господин Маргарт, ако е възможно — каза Грейс.
— Събота е — напомни й Нокс.
— Докато нещата не приключат, те и двамата ще са на работните си места — възрази тя.
— Трябва много да внимаваш…
— Да, разбира се. Ще гледам да стоя колкото може по настрана.
— Засега имаме три различни групи, с които се занимаваме: монголците, момчетата на Йонг Ченг и това правителствено ченге Шен. Това прави доста хора, които евентуално следят под лупа всеки твой ход.
— Наясно съм — отвърна тя.
Харесваше му начинът, по който тя извиваше шията си, докато отпиваше от бирата.
— Аз обаче ще съм единственият, който ще ти пази гърба на влизане и излизане. Само това е шансът ни да забележим хората, които те следят.
— Ще уговоря срещата някъде навън, далеч от офиса — каза Грейс. — Ще отида по-рано и ще си тръгна доста след това.
Поколеба се дали да й припомни, че заради предишната й грешка ги нападнаха в тясната уличка. Знаеше, че Грейс нямаше нужда от подобни намеци, но въпреки това не успя да се въздържи:
— Хората на Йонг Ченг сигурно са те чули, когато ми крещя, че съм взел джипиеса от чантата ти — каза Нокс.
— Не бях помислила за това! — удиви се тя.
— Нито пък аз. Но вероятно това е причината да приложат сила — те знаят, че джипиесът на Дани е у нас.
— Значи подслушват апартамента ми — досети се Грейс.
— Има и още нещо, което не съм ти споменавал — каза Нокс. — Нещо типично мъжко ми направи впечатление. Забелязах начина, по който Йонг Ченг и охранителят му те гледаха по време на партито. Беше необичайно. Сякаш те познаваха много добре…
— Не разбирам! — изуми се още повече тя.
— Има определен начин, по който мъжете заглеждат жени. Те буквално ги събличат с поглед. Нещо като подробно сканиране на тялото — обясни Нокс. — Ала погледите на тези двамата изглеждаха като на момчета, които скришом наблюдават момиче. И двамата са те виждали и преди…
— Разбира се. Все пак са търсили начин да се свържат с мен — каза тя.
— Имах предвид, че са те виждали в апартамента ти — поясни Нокс.
Грейс възмутено сви устни.
— Слушай, оглеждаха те като истински похотливци — каза той и я видя как потръпна. — Това можем да го използваме в наша полза — добави той и забеляза, че тя просто с поглед го молеше да спре. — Трябва да се обадя на Сержанта и да му кажа, че сме разкрити.