Джулиет гола

Дали само си го въобразяваше, или в тази част от разговора имаше нещо неприлично? Или дори едновременно неприлично и префърцунено, тъй като тя отказваше да направи определени неща, а той я уверяваше, че няма да ги иска. Почти сигурно беше, че това е само в нейното въображение. Може би, ако беше приела офертата на Барнзи онази вечер, сега нямаше да е толкова напрегната.

— Какво е това?

— Пускат в теб едни балончета и после ги взривяват, за да ти прочистят артериите.

— Значи си претърпял операция? През последните трийсет и шест часа?

— Нищо особено. Вкарват ти балончетата с катетър.

— И освен това искаш да избягаш от децата си, когато са прелетели половината свят, за да ти дойдат на свиждане?

— Да.

Тя се засмя. Това „да“ звучеше убедено.

— Синовете ти ще летят над Атлантика… — колко годишни са?

— Около дванайсет.

— За да разберат, че баща им е напуснал болницата и е неоткриваем.

— Именно. Не че не искам да видя някое определено дете. Не искам да ги видя всичките. Знаеш ли защо? Никога досега не съм бил с всичките в една стая едновременно. Не се е случвало и няма да се случи. Затова искам да се изнеса, докато още мога.

— Сериозно? Никога досега не си ги виждал всичките едновременно?

— Не, за бога. Дори чисто физически е… не знам.

Той потръпна театрално.

— Колко време имаш? Преди да пристигнат?

— Момчетата ще пристигнат днес следобед. Лизи е на долния етаж. Джаксън вече си го видяла… Значи остава Грейс. Никой не знае къде се намира.

— Къде живее?

— Хоп. Не разполагам със задоволителен отговор.

— Не си сигурен?

— „Не съм сигурен“ е един начин да се изразя. Но този начин предполага, че все пак имам някакви предположения.

— И все пак някой знае?

— Някой винаги знае. Последната съпруга винаги намира начин да се свърже с предишната. Така възстановяват цялата верига.

— А те откъде знаят как да се свържат?

— Понеже оставям жените да уреждат всичко, свързано с децата. Не съм много по тази част, а настоящата съпруга винаги държи да докаже на предишната колко свестен и загрижен човек е, така че… Знам, знам. Това не говори добре за мен.

Ани се опита да изпише на лицето си очакваното неодобрение, но се отказа. Да изразява неодобрение означаваше да го упреква в това, че е човекът, когото тя вече познаваше; тя искаше да научи за сложния му личен живот, а да каже, че не одобрява този живот, би означавало да му внуши да не й разказва неща, които тя би помнила до края на живота си.

— Не е така — каза тя.

Той я погледна.

— Нима? Защо?

Не можеше да каже защо. Да изгубиш връзка с дъщерите си от мързел и безразличие изглежда доста отблъскващ навик.

— Предполагаме, че хората вършат онова, което умеят най-добре. Ако съпругите ти се справят по-добре от теб с организационните въпроси, защо да ти ги поверят, та да ги провалиш?