Степени на свобода.

– Има по една за всички.

– Да. – Той обърна картите напреки. Намери своята и едва се разпозна на снимката. – Казах, че ще се погрижа за теб. И за Маса, за Тина, а виж тук, ето я и Мади. Тази тук щеше да е за Соня. Но май повече няма да ни трябва.

Не беше лесно да я унищожи, но накрая бясното огъване напред-назад по една и съща линия доведе до леко счупване в единия й край. Той скъса картата на две и захвърли парчетата на пътя.

Усилието го беше оставило без дъх.

– По-добре ли се чувстваш? – попита Люси.

– Чёрт, да. – Той й подаде останалите карти. – Раздай ги на другите. Искам да съм подготвен за моите петнайсет минути слава.

– Разбира се. – Тя скочи от стола и се промъкна покрай него. – Сам, но какво означава това? Защо ирландски? Защо да не са, да речем, финландски?

– Защото ирландското правителство в изгнание ме помоли да изградя Свободна зона там, да се опитам да прочистя достатъчно терен, за да започнат хората да искат да се връщат в страната. И вместо да го правя съвсем сам, реших, че малко компания няма да ми е излишна. – Той й се усмихна. – Всички сте поканени. Почти същото е като тук, само че не е чак толкова градско и има повече дъждове. Разполагаме и с доста голям срок.

Люси скочи на земята.

– Колко голям?

– Сто години.

– Това е…

– Достатъчно. Макар че всъщност едвам ще стигне за всичко, което искам да направя. – Започваше да отпада. И не само заради изтощените батерии. – Люси, уморих се от всичко това. Уморих се да оправям разни неща, които изобщо не би трябвало да са развалени. Искам да създам нещо ново, което не трябва да се вписва в някакъв предишен модел.

– Място, където човек може да отиде да закуси, без да го стрелят.

– Много си права. Това ще бъде и първата точка в конституцията. Никаква стрелба, преди човек да си е изял закуската. – Той изсумтя. – Тигани за пържене, а не ръчни гранати. Моли се, сестро.

Тя се приближи до него, протегна ръце и го прегърна.

– Благодаря, татко.

Той я отблъсна от себе си.

– Върви. Отивай, преди да съм се изложил пред зрителите от цял свят.

Тя заприпка към Маса, размахвайки паспортите, а той се обърна отново към екраните, зървайки отражението си в помръкналата за миг повърхност.

Изглеждаше ужасно и никакво количество грим нямаше да успее да го прикрие.

[Прехвърлих се на новото място. Благодаря.]

– Първата и последната ми мисъл всеки ден беше за теб. Подведох те и исках да ти се реванширам. За момента си в безопасност. Но виж какво, иска ми се да опитам нещо по-различно; има няколко души от Ватикана, които с удоволствие биха поговорили с теб. Ако искаме да спрем да бягаме и да започнем да живеем, ще трябва да ги убедиш не само в това, че си разумен, способен на независима творческа мисъл и имаш уникална индивидуалност. Ще трябва да ги убедиш, че си жив.

[Жив. Като от плът и кръв?]

– Като същество с душа. Основната им цел е да установят дали си вторично създание – само умните машини могат да подражават на живота – или си първично създание. На което е бил вдъхнат живот от Бог.