Степени на свобода.
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: The Metrozone series #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-452-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Степени на свобода.». Краткое содержание книги:
Майкъл е неизмеримо сложен ИИ, попаднал в капан под останките на Кулата Ошикора. Някой ден Петрович ще го освободи – просто трябва да вярва, че Майкъл ще запази здравия си разум дотогава.
Мади и Петрович са изпаднали в криза на доверието. Тя го напуска, но Петрович е убеден, че все още го обича.
Соня Ошикора също обича Петрович. Но играе някаква сложна игра и изобщо не е ясно дали възнамерява да го спаси от онова, което предстои.
ЦРУ иска да спаси света. Добре де, само Америка, но за тях това е едно и също.
Новият джихад на машините отново се обажда. Но Петрович го унищожи, нали така?
Някога Армагедонистите взривиха света, опитвайки се да убият кажи-речи всичко живо. Сега смятат да го направят отново.
И за кой ли път всички пътища водят към Петрович. Всеки иска нещо от него, а единственото, което иска той, е да бъде свободен…
– Аз ще се отърва от тях – каза Маделин и се затича.
Маса застана до Петрович и най-накрая го освободи от почти изпразнената макара.
– Какво точно каза на Люси и Тина да направят?
– Ох, всё говно, кроме мочи.
Най-лошите му страхове се сбъднаха, когато Маделин почука с юмрук по микробуса, вратата се плъзна настрани и разкри Люси, която седеше вътре с окачени на врата слушалки.
– Поне тази сателитна чиния ще е достатъчно голяма дори и за теб.
Маса посочи покрива на микробуса.
– Денят ми ще се превърне в пълен пиздец, ако Тина не е наредила на журналята да се разкарат под дулото на автомата си, а вместо това ги е поканила да се повозят.
– Имаш предвид онези двамата?
От задната част на микробуса се появиха мъж с разкопчана на врата карирана риза и жена с лилава куртка. Мъжът изглеждаше небръснат и изтощен, на врата му висеше камера с висока резолюция и оптичен стабилизатор и той беше проявил достатъчно здрав разум, за да държи обектива й насочен към земята. Жената изглеждаше лъскава и изискана по начин, който никога не беше допадал на Петрович. Тя тръгна с широка крачка към него, изпълнена с увереност.
– Ебать-копать.
Маделин погледна към Люси, която сви рамене, и извика на репортерката с отегчена фамилиарност:
– Сурур, какво става тук, по дяволите?
При звука на гласа на Маделин, жената се спря и видимо се напрегна.
– Мога да ви задам същия въпрос, госпожо Петрович. Всъщност съм изненадана да ви видя в тази компания.
– Днес сме пълни с изненади. Всъщност си мисля, че моите се изчерпаха, така че ако не ми обясните какво правите тук – и то по най-бързия начин – ще започна да чупя разни неща.
Маделин се надвеси над жената толкова застрашително, че накара оператора да плувне в пот.
Шофьорската врата се затръшна и Валентина се появи с широка крачка иззад високия капак на двигателя, преметнала безгрижно калашника през рамо.
– Това обяснява ли нещата, госпожо Петрович? Бойното куче на съпруга ви ми каза, че конфискува студиото ми и че не й пука дали вървя комплект с него, или не. Аз съм официално призната медия и решително възразявам срещу такова отношение.
– Вземам си бележка – каза Петрович. – Простете, не мисля, че сме се срещали досега, макар да съм ви виждал как задавате неудобни въпроси на съпругата ми.
Репортерката се обърна към Петрович и за пръв път погледна през аурата от едва сдържан гняв и раздразнение към разнебитения мъж от другата й страна.
– Ясмина Сурур, „Ал-Джазира“. Предполагам, че знаете нещо за срива в комуникационната мрежа.
Тя му протегна ръка.
Петрович погледна към своята.
– Може би, а може би не – каза той, избърсвайки дланта си в крачола на панталона. Импулсивно реши, че ако ръката не се изчисти, и той няма да се разкрие пред тази жена. – Добре, някъде преди около час всичко се промени, госпожице Сурур. Така че ако искате да се оплачете на някого, ще трябва да се оплачете на нас. Le Freezone, c’est moi.8
8 Le Freezone, c’est moi. (Фр.) – Свободната зона – това съм аз. Перифраза на думите на Луи XIV, Краля Слънце: „Франция – това съм аз“. – Б. пр.
Погледът й се прехвърли от Петрович на Маделин и Маса, след което тя се обърна към Валентина и седналата в микробуса Люси. Всички те й бяха познати, но Петрович не беше единственият, който й се бе разкрил в нова светлина.
– Доктор Петрович, мога ли да направя интервю с вас?
– Да. Щом трябва. Но първо се налага да свършим няколко неща, затова ще съм ви много благодарен, ако междувременно просто стоите далеч от пътя ми. Ако искате да снимате, действайте, но не искам да разговаряте с нас и няма да излъчвате нищо, докато не ви разреша. Врубаться?
Тя беше чувала това достатъчно често, за да знае какво означава. Просто кимна и смушка колегата си да започва да снима.
Петрович им обърна гръб и махна с ръка на Валентина.
– Ёбаный стос, жено. Това е толкова лоша идея, че просто не знам откъде да започна.
– Хмм. Ти настоя за бърза връзка и за широк канал, и ето ти бърза връзка и широк канал, по-голям и от Луната. – Тя присви очи. – Сега ти си шефът. Трябва да наложиш властта си над Свободната зона. Хората трябва да те видят, светът трябва да те види. Да направиш добро впечатление, да оставиш правилното впечатление, да?
– Да. В Русия впечатлението създава човека. – Той изстена. – Добре, нека се възползваме максимално от това. Маса, вкарай кабела и ми намери сателит. Люси, стига се мота и… просто спри да се въртиш на тая ёбаная седалка. Не, трябва да се уверя, че Мики и Мини ей там няма да се опитат да ми извъртят номер; следи всичко, което отива в чинията. Ако започнат да излъчват секунда по-рано, прекъсни потока. Тина? Сериозно, къде ти беше акълът? Погрижи се никой друг да не ни снима. Ако ЦРУ разберат какво вършим тук, преди да сме готови, с нас наистина е свършено.