Степени на свобода.
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: The Metrozone series #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-452-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Степени на свобода.». Краткое содержание книги:
Майкъл е неизмеримо сложен ИИ, попаднал в капан под останките на Кулата Ошикора. Някой ден Петрович ще го освободи – просто трябва да вярва, че Майкъл ще запази здравия си разум дотогава.
Мади и Петрович са изпаднали в криза на доверието. Тя го напуска, но Петрович е убеден, че все още го обича.
Соня Ошикора също обича Петрович. Но играе някаква сложна игра и изобщо не е ясно дали възнамерява да го спаси от онова, което предстои.
ЦРУ иска да спаси света. Добре де, само Америка, но за тях това е едно и също.
Новият джихад на машините отново се обажда. Но Петрович го унищожи, нали така?
Някога Армагедонистите взривиха света, опитвайки се да убият кажи-речи всичко живо. Сега смятат да го направят отново.
И за кой ли път всички пътища водят към Петрович. Всеки иска нещо от него, а единственото, което иска той, е да бъде свободен…
Петрович затвори очи.
[Готово. Сега какво?]
– Хенрати. Трябва да поговоря с Хенрати.
24.
Петрович беше запомнил номера още преди много време, но никога не му беше звънял. Не му се беше налагало. Той беше спазил обещанията си и ако Хенрати не беше, щеше да остане в миналото.
Символът на тяхното споразумение бе пристигнал по куриер; така Петрович беше научил, че всичко е наред и ще бъде наред. Ала това се бе случило преди два дни, а той вече не можеше да е сигурен в нищо, най-малко в реакцията на Хенрати. Петрович набра номера и се напрегна. Хенрати или щеше да отговори и всичко щеше да е готово, или щеше да го пренебрегне и да го принуди в последния момент да скалъпва нов план от остатъците на предишния, по-добрият.
Още с натискането на последната цифра връзката се осъществи.
– Какво става, по дяволите?
Испанският бриз рошеше сресаната настрани коса върху оплешивяващото теме на Хенрати. Той изглеждаше като човек, който не е спал от два дни и вероятно през цялото време е пил.
– Започваме по-рано, господин Хенрати. Това става.
– Божичко, човече. Последните новини, които получихме от Свободната зона, бяха, че си се сдобил със собствена ядрена бомба и заплашваш да я взривиш. Така че имам нужда от по-подробни обяснения.
– „Ал-Джазира“ ще ме интервюира след пет минути. Ще се предава на живо и ще даде отговор на всички въпроси, които може да имате ти и колегите ти. А сега млъкни и ме изслушай, защото имах ужасен ден и той още не е приключил. Получих пакета ти. А ти готов ли си да получиш моя?
Хенрати се опита да успокои косата си, но лицето му продължаваше да пламти. Приличаше на фермер от Голуей – което не беше изненадващо, защото трийсет години по-рано той е бил точно такъв.
– Не съм сигурен, че съм готов за това, Петрович. Преди ми изглеждаше като добра идея. Сега просто не знам.
– Искаш ли да си получиш ёбаная страна обратно, или не? – Аватарът на Петрович се наведе напред, изпълвайки екрана на Хенрати. – Или предпочиташ да остане като нарицателно за заразена пустош, която постепенно ще бъде забравена, точно както ще стане с Япония?
– Знаеш, че я искам. Знаеш, че съм заложил всичко на това. Просто вече не знам дали ти си подходящият човек.
– Разбирам, че в последния момент са те обзели колебания, но иначе всичко си е както преди. Аз съм все същият човек, с когото сключи сделка преди шест месеца, Хенрати. Тогава знаеше кой съм, с всичките ми кусури.
– О, боже. Не обичам промените, Петрович. Хич не ги обичам.
– Имам достатъчно пари, за да те купя. Знаеш го, нали? Имам милиарди в банката, които мога да използвам за печеленето на нови милиарди, а ти изгуби безценната си земя. Кажи ми какъв е смисълът да бъдеш тийшах9 само по име, да водиш хора, които никога няма да се приберат у дома?
9 Тийшах (ирл.) – министър-председател на Ирландия. – Б. пр.
– А, стига де.
И Петрович разбра, че мъжът се е ядосал, макар че в момента той имаше нужда от Хенрати повече, отколкото Хенрати се нуждаеше от него. Номерът беше да не показва страх.
– Не смятам да задържам Ирландия завинаги, но ще се постарая да ти попреча да се добереш до нея, докато са живи внуците ти. – Той направи пауза, за да подчертае думите си. – Кажи ми, че си готов, и можем да действаме.
Хенрати стисна зъби.
– Готови сме.
– Покажи ми адреса.
Хенрати вдигна един лист хартия; от едната страна имаше списък с мезета, а от другата осем групи от по четири цифри, отделени със запетаи.
– Нямам представа какво означава това, по дяволите.
Петрович запечата образа и го прегледа отново, за да е сигурен, че ще успее да препрочете кода.
– Изяж го.
Хенрати неохотно пъхна хартията в устата си, сдъвка я и залепи гърлото на бутилка златиста бира към устните си. Не се спря да си поеме дъх, докато в шишето не останаха само няколко парцалчета пяна, захванати за стъклото. После се оригна шумно, прикривайки устата си с юмрук.
– Сега сигурно ще искаш да ти покажа какво има в дипломатическото куфарче, нали?
– Бих могъл да го хакна. Имам един приятелски настроен ИИ, който е много добър в това. Но предпочитам да те оплета напълно в нашата малка гадна афера.
Хенрати обърна клавиатурата към себе си и започна да натиска бутоните един по един с показалеца си, оплезил език в ъгълчето на устата си.