Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
Ендрю бил клиент на мъжа с гласа на Род Стюарт, откакто Чингис хан се помнел. По негови думи потреблението на хероин не пречело на Ендрю да води сравнително нормален професионален и социален живот.
— Този феномен не е чак толкова рядък, колкото си въобразяват хората — отбеляза Чингис. — Когато обаче колеги подхвърлиха на Спийди, че мъжът е полицай, Спийди го разтресе яка параноя и искаше да го застреля. Помисли го за агент под прикритие. Разубедихме го. Кенсингтън от няколко години си беше един от най-лоялните клиенти на Спийди. Никога не се е пазарил, винаги носи съответната сума, спазва уговорките, не дрънка излишно, не създава проблеми. Не съм виждал абориген — какъв ти абориген! — не съм виждал изобщо човек да понася така добре дрога.
Чингис не знаеше Ендрю да е контактувал с Еванс Уайт.
— Уайт не се занимава с клиенти. Той търгува на едро и не прави компромиси. Но съм чувал, че преди време е пласирал в „Кингс Крос“. Нямам представа по каква причина — все пак изкарва достатъчно кинти. Но почти веднага е спрял, защото се забъркал в неприятности с някакви курви.
Чингис говори съвсем откровено. По-откровено, отколкото беше нужно, за да отърве кожата. Изглежда, дори се забавляваше да разкрива подробности. Навярно не допускаше Хари да погне него и приятелчетата му, при положение че един от колегите му в полицията присъства в списъка с редовните им клиенти.
— Прати поздрави на твоя човек и му предай, че е добре дошъл при фирмата. Не сме злопаметни — ухили се накрая Чингис. — От мен да знаеш: каквито и да са, пак се връщат при нас. Винаги.
Хари влезе в спалнята, където Либи с нескрита неохота преглеждаше бельото и документите в чекмеджетата.
— Нещо интересно? — попита Хари.
— Нищо. При теб?
— И при мен така.
Двамата се спогледаха.
— Да се махаме оттук — предложи Хари.
Началникът на охраната в театър „Сейнт Джордж“ се намираше в столовата. Беше запомнил Хари от снощната вечер. Посрещна го с видимо облекчение.
— Н-н-най-после някой, който да не разпитва как е изглеждало тялото. Ц-ц-цял ден не можем да се отървем от журналисти. Идват и лаборанти от полицията, но те си гледат работата, б-б-без да ни тормозят.
— На колегите от криминалистика им се струпаха доста задачи по местопрестъплението.
— Уви, уви. Снощи почти не съм мигнал. Накрая жена ми ме накара да взема приспивателно. И на най-върлия си враг н-н-не пожелавам да стане свидетел на такава ужасия. Е, вие сигурно сте свикнали…
— С чак толкова зловещи гледки рядко се сблъскваме в практиката си.
— Не знам дали някога ще успея пак да прекрача прага на онази с-с-стая.
— Ще преодолеете шока.
— Само ме чуйте: вече д-д-дори не я наричам хранилището за реквизит, а онази стая.
Мъжът поклати отчаяно глава.
— Времето лекува. Доверете ми се. Преживял съм го неведнъж.
— Дано да сте прав, инспекторе.
— За теб съм Хари.
— Едно кафе, Хари?
Гостът прие и постави едната връзка ключове върху масата помежду им.
— Я гледай ти! Ключовете, които Рехтнагел взе назаем. О-о-опасявах се, че са се изгубили в суматохата, и ще трябва да подменяме всички патрони. Къде ги откри?
— В дома на Ото Рехтнагел.
— Как така? Нали снощи си е отворил именно с тях? Вратата на гримьорната му…
— Остави този въпрос на нас. Да те питам друго… Снощи кой стоеше зад сцената освен актьорите?
— Да видим… О-о-осветителят, двама сценични работници и тонтехникът. Поради скромните мащаби на продукцията н-н-н-ямаше нито шивачи, нито гримьори. Не се сещам да е имало други. По време на самото представление зад кулисите бяха само сценичните работници и актьорите. И аз, де.
— И не си видял никой друг?
— Не — заяви с непоклатима убеденост охранителят.
— А възможно ли е някой да се е вмъкнал отдругаде освен през задния вход или през страничната врата към гримьорните?
— Да, има отделен вход откъм балкона. Снощи на балкона не се качваха зрители, но вратата я оставихме отключена, защото осветителят работи горе. Обърни се към него.
Очите на осветителя изпъкваха като на дълбоководна риба на сухо.
— Я чакайте малко. Горе преди антракта наистина седеше някакъв тип. Още при предварителната продажба личи дали залата ще се напълни. Ако са заети малко места, се ограничаваме само с партера, но пускаме зрителите да се настаняват и на балкона. Не го заключваме. Онзи седеше съвсем сам на последния ред. Спомням си, че малко се озадачих защо си е избрал място толкова далече от сцената. Беше тъмно, но го видях. След антракта се върнах в кабината. Човека вече го нямаше.